Няколко дни след погребението на малкия Сула в Рим беше прокаран лекс Ливия. Законопроектът бе донесен пред плебейското събрание с изричното одобрение на Сената, независимо от ожесточената съпротива на Цепион и Варий, за да срещне още по-ожесточената съпротива на самите триби. Това, за което Друз дори не бе предполагал, бе несъгласието на самите италийци, а това несъгласие беше твърде ясно изразено в Кладенеца на комициите. Макар че земите, за които ставаше дума, в никакъв случай да не бяха собственост на италийците, римският агер публикус почти навсякъде граничеше с частните стопанства на местните жители, а от дълги години никой не си беше правил труда да мери земята и да обръща внимание на факта, че малките, бели гранични камъни често се намират твърде далеч от отреденото им място. Всеки път ставаше дума за едно и също — за това как италийският земеделец е разширил владенията си, без да пита някого и без никой да му държи сметка за това. Ако сега се предприемеше наново измерването на римската държавна земя — а това беше неизбежно, след като се предвиждаше да бъде разделена на парцели от по десет югера, всички тези злоупотреби от страна на италийските съседи щяха да излязат на бял свят. По всичко личеше, че най-силно засегнати от предлагания законопроект ще се окажат земеделците в Етрурия, и за това си имаше логично обяснение: един от най-едрите земевладелци в района беше Гай Марий, а той не беше човекът, който ще се тревожи дали няма да му откъснат от нивиците в провинцията. В Умбрия също се бе надигнала шумотевица, за разлика от това Кампания мълчеше и не даваше признаци на тревога.
Друз обаче не се безпокоеше особено; напротив, в писмото си до Силон в Марувиум оптимистично твърдеше, че всичко върви като по вода. Скавър, Марий, дори традиционалистът Катул Цезар се били убедили напълно в правотата на предложенията му, когато защитавал законопроекта си пред Сената, и под тяхно влияние дори вторият консул Филип си замълчал. Никой не можел да затвори устата на Цепион, но пък и той сякаш бил говорил на стените — едно, защото не притежаваше никакъв талант на оратор, и второ, защото сред сенаторите твърде усилено започна да се говори, че някои от колегите са получили в наследство твърде много злато, за да им се има доверие; споменът за Златото на Толоза щеше да остане като неизличим белег върху името на Сервилий Цепионите.
„Затова, Квинт Попедий, бъди така добър възможно най-скоро да убедиш жителите на Етрурия и Умбрия, че е безполезно да протестират. Последното, което ми трябва, е тъкмо хората, от които тези земи са били отнети, да не искат Рим да се раздели с тях.“
Но отговорът на Силон не беше особено окуражителен.
„За нещастие, Марк Ливий, тъкмо в Етрурия и Умбрия се ползвам с твърде ограничен авторитет. И в двете области живеят странни люде, които твърде много залагат на самостоятелността си и не гледат с добро око на нас, марсите. Отсега те предупреждавам за два инцидента, които предстои да се случат. За единия вече се говори на север, за другия научих случайно, което ме кара още повече да се тревожа.
Първият инцидент представлява многобройна делегация от страна на етруските и умбрийските земевладелци, която ще пристигне в скоро време в Рим, за да протестира против премахването на римския агер публикус. Официалното обяснение за това (разбира се, че не могат публично да признаят как са променяли границите) е, че римската държавна земя е съществувала толкова продължително време в Етрурия и Умбрия, че покрай нея целият поминък на местното население коренно се е изменил. Според тях рязкото увеличение броя на дребните стопани в двете области ще ги разорят. Цялата търговска мрежа в градовете била от такова естество, че нямало как да се спогоди с вълната от земевладелци, която се очаквало да пристигне. От години търговията се водела не по пазари и дребни дюкяни, а в огромни складове, които снабдявали на едро римските латифундии. Освен това досегашните владелци на латифундиите просто щели да дадат свободата на робите — работници, без да ги е грижа какво ще стане с тях. Вследствие на което из двете области щели да плъзнат хиляди освободени роби, които да създават смутове и навярно да се отдадат на убийства и грабежи. На плещите на Етрурия и Умбрия щяла да легне тежестта по тяхното залавяне, качване на кораби и отвеждане по родните места. И така нататък, и така нататък. Бъди готов да посрещнеш делегацията!