Вторият инцидент може да се окаже по-опасен. Някои горещи глави в Самниум са решили, че всякакви надежди за получаване на римско гражданство си напразни и че е време Рим да разбере колко дълбоко е разочарованието им. За дата на тази проява на характер са насрочени празненствата в чест на Юпитер на Албанската планина, а програмата включва убийството на двамата консули Секст Цезар и Филип. Планът е прост и добре измислен — да нападнат двамата консули при завръщането им в Бовила, с достатъчно голяма дружина, за да смажат всякаква съпротива на празнуващите римляни.
Направи каквото ти е по силите сам да успокоиш етруските и умбрите, но най-важното — предотврати, докато е време, възможността убийството да бъде извършено. Единствената обнадеждаваща новина в писмото ми е, че всеки път, когато споменавам пред съмишлениците си за клетвата за лична вярност пред теб, получавам безрезервното им съгласие. Нека Марк Ливий Друз знае, че броят на потенциалните му клиенти нараства с всеки ден все повече и повече.“
Е, това последното наистина можеше да се нарече обнадеждаваща новина! Естествено обаче Друз се замисли повече над останалата част от писмото. Срещу намеренията на земевладелците от Етрурия и Умбрия той можеше да стори съвсем малко — само да подготви поредната си пламенна и убедителна реч, с която да ги посрещне на Форума. Колкото до плана за убийството на консулите, не му оставаше друго, освен да предупреди самите тях. Но те веднага щяха да започнат да го разпитват откъде е получил информацията и нямаше да се задоволят с уклончивите му отговори — особено Филип.
Следователно първо трябваше да се види със Секст Цезар, защото с него можеше по-спокойно да обсъди случая.
— Получих писмо от Квинт Попедий Силон, моя приятел марсиец от Марувиум — мина по същество Друз още щом се срещна с първия консул. — Според думите му шепа недоволни самнити са решили да напомнят на Рим, че е време да даде гражданство на цяла Италия, и за да докажат доколко са решени да постигнат желаното, щели да преминат към насилствени мерки. В плановете им влизало двамата с Луций Марций да бъдете нападнати от многобройна въоръжена дружина някъде по Апиевия път, между Бовила и Рим, когато се връщате от латинските празненства.
Друз не бе хванал Секст Цезар в твърде подходящ момент; цял ден астмата го бе мъчила, гърдите му не преставаха да свирят, а устните и ушите му бяха посинели. Тъй или иначе, той се бе примирил отдавна с неизлечимата си болест, свидетелство за което бе самият факт, че се е преборил за консулския пост; нещо повече — беше изпреварил братовчед си Луций Цезар, който бе станал претор преди него.
— Ще ти гласувам публични благодарности в Сената, Марк Ливий — рече Секст Цезар, — а и ще помоля Принцепс Сенатус да прати благодарствено писмо и до Квинт Попедий.
— Секст Юлий, ще ти бъда задължен, ако не сториш нито едното, нито другото! Най-добре ще е никой да не знае, а ти да наемеш неколкостотин легионери от Капуа и да се опиташ да хванеш самнитите. Иначе те ще научат, че заговорът им е разкрит, ще отложат за известно време неговото изпълнение, а колегата ти Луций Марций ще заяви, че цялата работа си е била чист фарс. Заради репутацията си държа на това самнитите да бъдат публично уличени в престъпните си намерения. Всеки от заловените ще бъде бит с камшик и публично екзекутиран, което ще послужи за урок на цяла Италия. Нека италийците знаят, че по пътя на насилието не ще постигнат нищо.
— Разбирам те напълно, Марк Ливий, и ще послушам съвета ти — кимна в знак на съгласие Секст Юлий Цезар.
И така сред надигащото се недоволство на италийските земевладелци и под заплахата на заговора срещу консулите Друз трябваше да продължи започнатото дело. Делегацията от Етрурия и Умбрия наистина пристигна, но понеже представителите й така и не се научиха да се държат възпитано и да не гледат отвисоко всеки срещнат римлянин, вместо да си спечелят подкрепа, настроиха целия град срещу себе си и бяха принудени да си вървят с празни ръце и обеца на ухото.
Секст Цезар от своя страна спазваше стриктно указанията на Друз и когато самнитите нападнаха мирното наглед шествие, което се връщаше от празниците край Бовила, откъм градското гробище при Апиевия път се показаха няколко кохорти легионери, които избиха неколцина от заговорниците на място, а другите заловиха, биха и накрая публично ги екзекутираха.