Неслучайно шестият законопроект бе предложен чак сега. Него Сула трудно би прокарал пред трибутните комиции. Законът обявяваше за нищожни всички Сулпициеви актове на две основания: първо, че са били прокарани пер вим, сиреч след проява на насилие, и второ — че са били гласувани в празнични дни, което противоречеше на религиозния морал.
Последният закон всъщност имаше формата на съдебен процес. Двадесет души бяха обвинени в държавна измяна. Процесът нямаше да се води в Сатурниновия квестион де майестате, а в стария като света съд, съставен от центуриите. А центуриатните комиции можеха да обвиняват в най-тежкото престъпление — тъй наречения пердуелион12. Гай Марий, Гай Марий-син, Публий Сулпиций Руф, градският претор Марк Юний Брут, Публий Корнелий Цетег, братята Грании, Публий Албинован, Марк Леторий и още дванайсет души бяха призовани пред съда. Центуриатните комиции признаха всички до един за виновни, а пердулионът ги осъди на смърт. За такава високопоставена институция като центуриатните комиции изгнанието се смяташе за недостойна присъда. Нещо повече, щом смъртната присъда бъде веднъж издадена, тя може да бъде изпълнена по всяко време и на всяко място. Никъде не се казваше как точно трябва да бъде приложена.
Сула не срещна никаква опозиция нито сред по-близките си приятели, нито от страна на видните сенатори. Имаше едно-единствено изключение, и то за жалост беше колегата му Квинт Помпей Руф. Сватът му униваше все повече и повече и когато дойде време за последния законопроект на Сула, открито му заяви, че не може да поиска смъртна присъда за хора като Гай Марий и Публий Сулпиций.
Сула отдавна се беше примирил с факта, че Гай Марий е неприкосновена личност — това обаче в никакъв случай не важеше за Сулпиций, — затова за последен път се опита да утеши Помпей Руф. Когато не успя да го убеди с благи думи, смени тона и му напомни, че именно въоръжените поддръжници на Сулпиций бяха убили младия Квинт. Ала колкото повече защитаваше политиката си Сула, толкова по-упорит ставаше Помпей. За първия консул беше от жизнена важност никой сред римските управляващи, никой от представителите на богатите римски слоеве да не научи за неразбирателството между двамата сватове. Щом като консулите с лека ръка бяха лишили плебейското събрание от всякаква власт, редно бе да покажат, че с твърдостта и единомислието си заслужават да го заместят. Единственото решение на проблема беше Помпей Руф да напусне Рим; така поне нямаше да се дразни всеки ден от присъствието на легионите в града.
Самият Сула се променяше с всеки ден и за това със сигурност бе виновно непрестанното усилване на властта му. Той самият добре осъзнаваше метаморфозите, през които минаваше, и вместо да се плаши от тях, ги посрещаше със задоволство. Скоро се увери, че да издава закони, с които да съсипва живота на другите, му помага много повече да избяга от вечните си терзания, отколкото да прибягва до грозни убийства, както правеше навремето. Да дърпа конците на държавното управление и да разрушава всичко, което Гай Марий бе успял да постигне през живота си, бе занимание много по-приятно от това да се чуди каква точно отрова да сипе във виното му. Дори ако Марий бе умрял пред очите му, дори ако му бе протегнал ръка, преди да си отиде, Сула не би се чувствал толкова удовлетворен, отколкото сега. Усещането, че стои на върха на държавната пирамида, промени и житейския светоглед на Сула. Той се бе оказал толкова високо над всички смъртни, че можеше спокойно да се смята за нещо различно от тях и да се смее от сърце на лутанията и търсенията им. Колкото повече управляваше консулът, толкова повече се вживяваше в ролята на ново божество, което не е длъжно повече да се съобразява с моралните ограничения на човеците.
Това, последното трябва да се има предвид, ако някой иска да си обясни как така изведнъж първият консул реши да се освободи от втория, при това по елегантен и оригинален начин. Докато обмисляше как да постъпи със свата си, Сула едновременно се спасяваше от собствените си тревоги и колебания и упражняваше мозъка си в новата му роля на стълб, около който се върти цялото общество. Скоро достигна до гениалното откритие, че не е нужно сам да си цапа ръцете с убийството на Помпей Руф, след като сравнително лесно би намерил желаещи да го заместят.
12
По времето на събитията в римското правораздаване съществуват два вида държавна измяна —