— Ти самият успя ли да се видиш с истинския цар, преди да умре?
— Не, но видях Митридат.
Юлия изтръпна от уплаха и впи тревожен поглед в лицето на мъжа си.
— Той е дошъл лично в Мазака? Как тогава успя да избягаш?
Марий я изгледа изненадан.
— Да избягам ли? Че защо ми е да бягам, Юлия? Митридат може да е господар на половин Мала Азия, но пак не би посмял да причини зло на Гай Марий!
— Тогава защо си тръгнахме толкова бързо? — не отстъпваше Юлия.
— За да не му дадем възможност изведнъж да промени отношението си към Гай Марий — усмихна се мъжът й.
— Ами Морсим?
— Мисля, че отговорът е много прост, меум мел. В Тарс горещините ще са станали още по-нетърпими, отколкото през пролетта, затова го пратих да ни намери кораб. Щом стигнем в Тарс, отплаваме веднага. И все пак, веднъж качили се на кораб, нямаме закъде да бързаме. Ще прекараме едно прекрасно лято в обикаляне бреговете на Киликия и Памфилия, дори можем да се качим пак по планините и да посетим Олба. Знам, че сега подминахме отдалеч Селевкия Трахея, но нататък имаме време, колкото искаме. Пък и на теб като на пряка наследничка на Еней сигурно ще ти е интересно да се срещнеш с потомците на Тевкър8. Казват, че в планината Тавър, над Аталия се намирали няколко рядко красиви езера, нищо не ни пречи да видим и тях. Не ти ли се струва достатъчно?
— О, да, разбира се.
Програмата беше изпълнена и в крайна сметка Гай Марий и семейството му се озоваха обратно в Халикарнас едва през януари. Дотогава се бяха придвижвали от заливче на заливче, радвайки се на красотата на природата и на собствената си изолация от света. Пирати не срещнаха никъде, дори при Корацезиум. Този път Марий си направи удоволствието да се покатери на самотната скала, насред морето, където се издигаше зловещата пиратска твърдина, и да открие как би могъл да я превземе, ако се наложи.
И Юлия, и малкият Марий бяха свикнали да гледат на Халикарнас като на свой втори дом, затова щом стъпиха на брега му, с огромно удоволствие започнаха да обикалят познатите улици в търсене на любимите си места. Самият Марий се зае първо да прочете малката си кореспонденция, състояща се от две писма: едното от Луций Корнелий Сула от Близка Испания, другото от Публий Рутилий Руф от Рим.
Когато Юлия се върна у дома, първата й работа бе да навести мъжа си в кабинета му. Той беше намръщен.
— Лоши новини? — попита тя.
Но Марий й отговори с хитро намигане, а после си придаде напълно невинен вид.
— Не бих казал лоши новини.
— А има ли тогава добри новини?
— Луций Корнелий ми пише най-чудесните неща, които можеш да си представиш. Нашият Квинт Серторий е бил отличен с венец от трева.
Юлия го зяпна.
— О, Гай Марий, това е прекрасно!
— А е само на двадесет и осем години… Истински Марий, това е то.
— Как е заслужил венеца? — продължаваше да се усмихва щастливо съпругата.
— Като е спасил цялата си армия от унищожение. Ако искаш да ти дадат корона обсидионалис, друг начин просто няма.
— Не се прави на умен, Гай Марий! Знаеш какво те питам.
Той й разправи цялата история:
— Миналата зима легионът му е бил пратен на гарнизон в Кастулон. С тях е бил и легионът на Публий Лициний Крас, дошъл за целта от Далечна Испания. Но Крас изгубил всякакъв контрол над войниците си, вследствие на което келтиберите успели да проникнат в града. Нашето момче се покрило с истинска слава! Спасило града, заедно с двата легиона и било наградено с венец от трева.
— Ще трябва да му пратя личните си поздравления. Майка му дали знае? Мислиш ли, че й е писал?
— Съмнявам се. Много е скромен. Най-добре пиши и на Рия.
— Обезателно. Друго какво пише Луций Корнелий?
— Почти нищо — изръмжа Марий. — Не е много доволен от живота, но пък и кога ли е бил… Не скъпи похвалите си за Квинт Серторий, и все пак струва ми се, че иска сам да е получил венеца. Тит Дидий никога не го оставял да командва сам легионите в бой.
— О, бедният Луций Корнелий! И защо така?
— Сигурно го смята за много ценен и не иска да рискува живота му — отвърна лаконично Марий. — Луций Корнелий е способен да измисли какви ли не планове, но за пълководец не става.
8
Тевкър — герой от Троянската война, брат на Аякс Теламонид; след превземането на Троя е изгонен от баща си Теламон, задето не е отмъстил за поруганата чест на брат си, самоубил се заради неполучените доспехи на Ахил. Според легендите обходил много страни, за да се установи в Киликия. — Б.пр.