— Стоплих ти малко бира, дъще — рече тя.
Кристин й благодари и доволно отпи.
— Кристин — подзе Рагнфрид, — нали в молитвите и в заклинанията, на които те учи знахарката Осхил, няма нищо грешно и небогоугодно?
— Ни най-малко — отвърна детето. — Във всички се споменава името на Исус, на Дева Мария, на светците…
— На какво те е научила? — настоя да узнае майката.
— Ами, какви билки да бера и как да бая срещу кръвоизливи, брадавици, възпалени очи, молци по дрехите и мишки в хамбарите; кои лековити треви да събирам на слънце, кои — в дъжд. Но молитвите не бива да ги казвам на никого, защото ще изгубят силата си — побърза да обясни тя.
Майка й взе празната купа и я остави на стълбите.
Неочаквано прегърна дъщеря си, притисна я силно към гърдите си и я целуна. Кристин усети мокрите, пламтящи бузи на майка си.
— Гостюд и Богородица да те закрилят и да те пазят от всички злини. Само теб имаме двамата с баща ти. Единствено теб не те застигна злощастната ни орис. Скъпа моя, никога не забравяй, че си най-голямата радост на баща си.
Рагнфрид се върна в зимната къща, съблече се и се мушна под завивките при Юлвхил. Прегърна детето и доближи лице до неговото. Усети топлината на тялото му и острата миризма на пот от влажната му косица. Юлвхил спеше непробудно и спокойно, както винаги след вечерната отвара на Осхил. От сламата на Дева Мария, сложена под чаршафите, се разнасяше замайващо ухание, но Рагнфрид дълго лежа будна, вторачена в малкото светло петно на тавана, където луната блестеше през роговия прозорец на капака.
Осхил лежеше на другото легло, но Рагнфрид не разбра дали е заспала. Знахарката никога не споменаваше за някогашното им познанството: Рагнфрид се ужасяваше от този спомен. Никога не се бе случвало Рагнфрид да е толкова угрижена и изплашена както сега, макар да знаеше, че Лавранс се възстанови напълно, а Юлвхил прескочи трапа.
Знахарката явно обичаше да си говори с Кристин. С всеки изминал ден дружбата им ставаше все по-крепка.
Веднъж тръгнаха да берат билки и поседнаха на поляна в подножието на скалистото било. Оттам се откриваше изглед към двора във „Формо“, където се червенееше ризата на Арне Юрдшон. Той слезе при тях и предложи да пази конете им, докато търсят билки по склона.
Докато седяха, Кристин разказа на Осхил за срещата си с дребничката самодива. От години не се бе сещала за тази случка. Изпита странното усещане, че между самодивата и знахарката съществува прилика, макар и да осъзнаваше, че двете нямат нищо общо.
Когато привърши разказа си, Осхил помълча малко, загледана надолу към долината. После подхвана:
— Умно си постъпила, че си побягнала, защото тогава си била още дете. Чувала ли си, че хората, които взели златото, предлагано им от джуджетата, после превърнали трола в камък?
— Да, чувала съм такива истории, но не бих се осмелила да го направя. Не ми се струва редно.
— Чудесно е, когато човек не смее да направи онова, което не смята за редно — засмя се Осхил. — Но не е добре, когато човек смята нещо за нередно само защото не смее да го стори. Много си се източила това лято — констатира знахарката. — Знаеш ли каква красавица си станала?
— Да, хората казват, че съм се метнала на татко.
Осхил се засмя тихичко.
— Да, най-добре наистина да приличаш на баща си и телом, и духом. Но ще бъде много жалко, ако те задомят в долината. Не бива да подценяваме селските традиции и дребните земевладелци, но тукашните големци се мислят за много височайши, за единствени по рода си из цяла Норвегия. Сигурно много се чудят как живея и се чувствам добре, въпреки че затвориха домовете си за мен. Те са лениви, надменни и не желаят да възприемат други нрави. Оправдават се със старата вражда с кралската власт по времето на Свере17. Това е пълна лъжа: Ивар Йеслинг-старши, прадядото на майка ти, се спогодил с крал Свере и приел даровете му, но ако вуйчо ти рече да стане част от приближените на нашия крал и да служи в двора му, ще му се наложи да се преобрази цялостно, а Трун няма желание. Но ти, Кристин, ще станеш жена на мъж с рицарско възпитание и обноски.
Кристин гледаше надолу към двора на „Формо“ и към червения гръб на Арне. Досега не й правеше впечатление, но винаги когато Осхил й разказваше къде е пътувала, в съзнанието на Кристин рицарите и графовете оживяваха в образа на Арне. Преди, като малка, принцовете от приказките приличаха на баща й.
17
Свере Сигюршон (1151–1202) — норвежки крал, дядо на Хокон Хоконсьон-старши. — Бел.прев.