Вътре върлуваше същият студ като навън. Рагнфрид си проправи опипом път до леглото в мрака, свали си забрадката, развърза си обувките и се мушна между кожите. Побиха я ледени тръпки, сякаш потъна в снежна пряспа. Зави се през глава, подви крака и сви ръце до гърдите си. Легнала така, Рагнфрид ридаеше ту тихо, докато сълзите се стичаха по бузите й, ту сърцераздирателно, шумно, та чак зъбите й скърцаха. Накрая тялото й стопли постелята и тя се унесе в сън, обляна в сълзи.
5.
През пролетта на годината, когато Кристин навърши петнайсет, Лавранс Бьоргюлфсьон и Андрес Гюдмюнсьон от имението „Дюфрин“ си уредиха среща на тинга20 в областта Хуледис и решиха да сгодят Кристин Лаврансдатер за втория син на Андрес, Симон. Той щеше да получи имението „Формо“, върху което Андрес имаше известни наследствени права по майчина линия. Двамата мъже скрепиха годежа с ръкостискане, но не съставиха официален документ, защото Андрес искаше първо да реши как да разпредели имуществото между децата си. Не пиха и наздравица с бира, но рицарят Андрес и Симон тръгнаха с Лавранс към „Йорун“, за да видят бъдещата невеста. Лавранс устрои голямо пиршество.
Лавранс вече бе построил новата къща на два ката, а вътре иззидаха огнища в долната и в горната стая и ги украсиха с богато орнаментирана дърворезба. Сложиха хубава покъщнина, преустроиха старата двуетажна къща и обновиха всички сгради. Лавранс разполагаше с богато имение, както подобава на истински господар. Късметът беше на негова страна във всичките му начинания и той и домашните се радваха на благополучие. Носеше му се славата на умен и грижлив стопанин. Особено прочут беше с отглеждането на прекрасни коне, а и на всякакъв добитък. А сега, след като уреди дъщеря му да се омъжи за мъж от „Дюфрин“ и да заживее с него във „Формо“, хората смятаха, че е осъществил намерението си да се превърне в най-личния стопанин в селото. Лавранс и Рагнфрид останаха много доволни от развитието на нещата, както Андрес и синът му.
Кристин се почувства леко разочарована, когато за пръв път видя Симон Андресьон, защото хората сипеха големи хвалебствия за красотата и благородната му осанка и тя таеше огромни очаквания за външния вид на бъдещия си жених.
Симон не изглеждаше зле, но беше малко пълен за двайсетгодишен младеж, имаше къс врат и кръгло лице, лъскаво като луна, буйни кестеняви къдрици и бистри сиви очи, които обаче сякаш бяха малко притиснати под гъстите къдрици, а и носът му беше твърде малък. Устните му бяха нацупени, но не грозни. Въпреки излишните си килограми Симон се движеше леко, пъргаво и плавно. Умееше да спортува. Говореше донякъде невъздържано и прибързано, но според Лавранс показвал здрав разум и знания в разговорите си с по-възрастни.
Рагнфрид веднага го хареса, а Юлвхил го обикна на мига, защото Симон се държеше много мило и любвеобилно с малкото болнаво момиче. Кристин започна да свиква с кръглото му лице и начина му на говорене и се почувства доволна от годеника си. Радваше се, че изборът на баща й падна точно на него.
На пиршеството присъстваше и знахарката Осхил. Откакто хората от „Йорун“ започнаха да поддържат с нея топли взаимоотношения, големците от близките села се сетиха за високото й потекло и вече нехаеха за странната й слава, а и тя общуваше доста свободно с тях. Когато видя Симон, тя рече:
— Добър годеник си имаш, Кристин, този Симон ще се издигне, ще ти спести много грижи, а и ще ти бъде мил спътник в живота. Струва ми се обаче дебел и весел… Ако днес в Норвегия беше както едно време и както е на много места по света, където хората не съдят грешниците по-строго от самият Бог, щях да кажа, че би следвало да си намериш слаб и угрижен другар, с когото да можеш да разговаряш. Но щом вашите са решили, значи няма по-подходящ от Симон.
Кристин се изчерви, въпреки че не разбра напълно какво искаше да каже Осхил. Но с течение на времето сандъците с чеиза й се напълниха и тя все по-често чуваше да се обсъжда женитбата й и зестрата. Малко по малко започна да копнее връзката й със Симон да бъде скрепена тържествено, та той да дойде на север. Кристин мислеше за него и очакваше с трепет срещата.
Вече напълно пораснала, Кристин много се разхубави. Приличаше досущ на баща си, но не беше лишена от женственост — имаше тънка талия и стройна, изящна фигура. Лицето й беше заоблено, челото — не много високо, широко и млечнобяло, очите — големи, сиви и нежни под красиво изписаните й вежди. Устата й беше голяма, с алени и сочни устни, а брадичката — обла като ябълка и добре оформена. Гъстите й дълги, съвсем прави коси тъмнееха в нюансите на кафявото и жълтото. Думите на отец Айрик разтопяваха бащиното й сърце, когато свещеникът се хвалеше с Кристин: знаеше я от малка, обичаше я и я беше научил на четмо и писмо. На Лавранс обаче не му се нравеше, когато свещеникът оприличаваше дъщеря му на безупречна, лъскава като сребро кобила.
20
Тинг — място за срещи в древна Скандинавия, където мъжете от дадена област разисквали правни и други въпроси, важни за общността. — Бел.прев.