Кучетата на баща й се втурнаха към нея, обърнаха се и се върнаха в горичката. После пак затичаха към нея. Баща й се появи измежду брезите и я поздрави. Водеше Гюлсвайнен за юздите. На седлото висяха птици и се удряха в него при всяка крачка на коня. Лавранс носеше качулатия ястреб в лявата си ръка. Спътникът на Лавранс беше висок, прегърбен мъж в монашеско расо. Преди да зърне лицето му, Кристин го позна: брат Едвин.
Тръгна към двамата мъже като на сън. Посрещна с усмивка въпроса на баща си дали е познала госта им.
Лавранс го бе срещнал до моста над река Руст. Придума го да им гостува и да пренощува в „Йорун“. Брат Едвин пожела да спи в обора:
— … защото съм пълен с въшки. Не бива да ме слагате в хубаво легло.
Въпреки всички увещавания на Лавранс монахът не отстъпи. Дори помоли да му поднесат храната на двора. Накрая все пак го убедиха да влезе в къщата, а Кристин хвърли цепеници в огнището и запали свещи на масата, докато слугинята носеше ястия и напитки.
Монахът седна на дървената пейка до вратата. Искаше само студена каша и вода. Не прие предложението на Лавранс да си вземе вана и да му изперат дрехите.
Брат Едвин се дръгнеше непрекъснато, а цялото му изпосталяло, набръчкано лице се смееше.
— Тези гадини хапят изнежената ми кожа по-жестоко от бичовете на съвремието ни и от думите на приора21. През лятото веднъж седнах под една издадена скала в планината — бяха ми разрешили да изляза на пусто място, за да се отдам на пост и молитва. Седях си аз и се мислех за чист като отшелник-светец, а бедняците от долината Сетна ми носеха храна и ме смятаха за набожен и пречистил тялото си монах. Братко Едвин, казваха те, ако имаше повече такива монаси като теб, щяхме бързо да станем по-добри; сега обаче гледаме само как свещеници, епископи и монаси се хапят и бият заради вярата като малки прасенца. Не е богоугодно да изричате такива слова, рекох им, но ми стана приятно да го чуя. Пеех и се молех, та планината закънтя от гласа ми. Сега за мен ще бъде поучително да усещам как въшките хапят плътта ми и се борят за нея, да чувам как добрите стопанки, които държат на чистотата в домовете си, подхвърлят, че е най-добре през лятото монашеското ми наметало да стои в плевнята. Тръгнал съм на север, към Нидарус, за да присъствам на бденията в памет на свети Улав, и с доволство забелязвам нежеланието на хората да ме доближават.
Юлвхил се събуди. Лавранс я взе на ръце и я загърна в палтото си.
— За това дете ви говорих, скъпи отче. Сложете ръцете си върху него и се помолете на Господ за него, както сте се помолили за момчето на север от долината Мел, което си възвърнало здравето.
Монахът хвана нежно Юлвхил под брадичката и се вгледа в лицето й. После повдигна едната й ръка и я целуна.
— Лавранс Бьоргюлфсьон, по-добре, двамата със съпругата ти се молете да не се поддадете на изкушението, като се опитате да извиете Божиите ръце с молбите си за това дете. Нашият бог Исус Христос сам е положил крачетата й на най-безопасната пътека към божия дом. Виждам го в очите ти, щастливка си, Юлвхил: твоите духовни закрилници са ти отредели друга съдба.
— Чух, че момчето от долината Мел е оздравяло — напомни Лавранс.
— Той беше единствено дете на бедна вдовица. Нямаше кой да се грижи за него след смъртта на майка му. И въпреки това клетницата се молеше само Господ да й даде безстрашно сърце, за да повярва, че ще отреди на рожбата й най-добрата участ за него. Аз просто се помолих заедно с нея, нищо повече.
— С майка й някак не можем да се примирим с тази мисъл — тежко въздъхна Лавранс. — Най-вече защото е красива и добра.
— Виждал ли си детето от Лидста на юг в долината? — попита монахът. — Искаш ли дъщеря ти да е такава?
Лавранс потръпна от ужас и притисна детето към гърдите си.
— Замисли се, Лавранс — настоя брат Едвин. — Всички сме чеда на Господа Бога и Той скърби за нас, защото сме осакатени от греха. И въпреки това ние не смятаме, че живеем зле.
Монахът се приближи до иконата на Дева Мария. Всички коленичиха, а той прочете вечерната молитва. Думите му донесоха успокоение на домакините.
Но след като излезе от стаята да си търси място за спане, Астрид, най-главната слугиня, измете грижливо пода, където бе стоял монахът, и побърза да хвърли сметта в огъня.
На следващата сутрин Кристин стана рано и сипа млечна каша и пшенични бисквити в красива дълбока паница, защото знаеше, че монахът не вкусва месо. Занесе му храната. Вкъщи още никой не беше станал.