Кристин обгърна врата му с ръце.
— Ако си съгласен, ще се придържаме към клетвата ни от снощи, Ерлен.
Ерлен я притегли към себе си, целуна я и промълви:
— Животът ми ще се промени, бъди сигурна. Единствена ти в целия свят имаш власт над мен. О, само да знаеш колко много мислих снощи, докато спеше в обятията ми, красавице моя. И сам дяволът не би могъл да ме подтикне да те разтревожа или оскърбя, скъпоценност моя.
4.
Когато живееше в „Скуг“, Лавранс Бьоргюлфсьон плати на църквата в Гердарюд, за да отслужват панихиди за душите на починалите му родители. Годишнината от смъртта на баща му, Бьоргюлф Шетилсьон, се падаше на тринайсети август и Лавранс помоли брат си Осмюн да заведе Кристин на помена, за да присъства и тя.
Кристин дочака уречения ден с тревога в сърцето. Опасяваше се да не би нещо да осуети намеренията на чичо й и той да не изпълни обещанието си, защото неведнъж бе показвал, че не държи особено на Кристин. Все пак Осмюн пристигна в манастира в деня преди панихидата и взе племенницата си. От обителта наредиха на Кристин да облече светски дрехи, но да са тъмни и семпли. Плъзна слух, че девойките от манастира си позволявали да обикалят извън стените на Нонесетер. Затова епископът разпореди младите жени, които не се готвят да поемат по иноческия път, да не носят монашески одежди, когато гостуват на роднините си, за да не ги бъркат с послушниците или обреклите се на бога монахини.
Душата на Кристин ликуваше, докато пътуваше с чичо си по селския път. Осмюн също се радваше на компанията й, защото установи, че Кристин умее да общува. Иначе той се чувстваше угнетен от грижи. Обясни й, че по всяка вероятност тази есен ще съберат войска за поход към Швеция, защото кралят бил твърдо решен да отмъсти за престъплението, извършено срещу съпруга на племенницата му26. Кристин знаеше за убийството на шведските херцози и го смяташе за ужасяващо злодеяние, но кралските междуособици не представляваха интерес за нея. У дома, в долината, хората не отделяха много време на подобни събития, макар че и Лавранс участва в похода срещу херцог Айрик27 до крепостта „Рагнхилдархолм“ край град Конунгахела. Осмюн подробно описа какъв напредък са постигнали кралят и братята му в отношенията си. Кристин не разбираше от тези неща, но слушаше внимателно разказа му за уговарянето и развалянето на годежите на кралските дъщери. Утешаваше се с мисълта, че не навсякъде обсъденият годеж има тежестта на женитба, както в родния й край. Събра смелост и разказа на чичо си, че се е запознала с Ерлен от „Хюсабю“. Осмюн се изказа ласкаво за него: проявил неблагоразумие, но вината била най-вече на баща му и на краля. Отнесли се твърде строго с него, сякаш станал съучастник на дявола само защото го споходил лош късмет. Кралят бил твърде благочестив, а Никулаус се разгневил, задето Ерлен пропилял много имоти. Затова го заклеймили като прелюбодеец, който ще гори в ада.
— Всеки смелчага трябва да проявява поне малко непокорство — заключи Осмюн Бьоргюлфсьон. — А и онази жена беше голяма красавица. Но ти, Кристин, нямаш работа с Ерлен, така че не се тревожи за неговите дела.
Ерлен не дойде на панихидата, както обеща на Кристин, и тя през цялото време мисли за него, а не за Божието слово. Не само не изпитваше угризения за това, но и усещаше странно отчуждение от неща, които доскоро й бяха близки.
Помъчи се да се утеши с мисълта, че Ерлен е намерил за най-разумно да не издават познанството си пред нейния настойник. Тя споделяше същото мнение, но цялото й сърце копнееше за Ерлен. Вечерта си легна в отредената за нея спалня и си поплака.
26
Племенницата на норвежкия крал Хокон Магнюсьон (1270–1319) Ингебьорг Айриксдатер се омъжила за шведския херцог Валдемар. В резултат на междуособици и борби за престола Валдемар бил окован и хвърлен в тъмница от брат си, шведския крал Биргер. — Бел.прев.