Кристин се спря, пламнала от срам. Прониза я болезнено чувство на неудобство заради Ерлен. Жената продължи:
— Ще те придружа обратно до манастира, Кристин, но ще ми платиш за положеното усилие. Рицарят ми обеща голямо възнаграждение. И аз някога бях красива и ме обезчестиха с измама. Ако се сетиш за мен, споменавай ме в молитвите си вечер. Името ми е Брюнхил Флюга.
Кристин свали пръстен от ръката си и го подаде на жената:
— Много мило от твоя страна, Брюнхил, но този мъж сигурно е моят роднина Ерлен Никулаусьон. Ако е той, няма нищо страшно. Иска от мен да го помиря с чичо ми. Не се разкайвай, задето си се съгласила да ме доведеш. Благодаря ти за предупреждението.
Брюнхил Флюга се извърна, за да прикрие усмивката си.
Поведе Кристин през уличките зад църквата „Свети Климент“ и двете заслизаха към реката. По склона се виждаха няколко дребни стопанства, отдалечени от останалите. Двете жени минаха през няколко огради от дървени колчета и срещу тях се зададе Ерлен. Той се огледа на всички страни, съблече си палтото, загърна в него Кристин и нахлузи качулката на главата й.
— Какво ще кажеш за този мой отчаян опит да се видим? — побърза да попита той шепнешком. — Сигурно ме мислиш за луд, но просто трябва да говоря с теб.
— Май няма да извлечеш голяма полза от размисли кое е правилно и кое — грешно.
— Не говори така — помоли Ерлен, — Вината е моя… Кристин, не спирам да мисля за теб ни денем, ни нощем — прошепна той в ухото й.
През тялото й премина сладостен трепет, когато за миг го погледна право в очите. Почувства се виновна, защото погледът на Ерлен събуждаше у нея пориви, различни от мисълта за тяхната любов.
Брюнхил Флюга тръгна напред. Стигнаха до странноприемницата и Ерлен я попита:
— Как предпочиташ да направим: да влезем в стаята, или да поговорим на горния етаж?
— Както ти искаш — отвърна Кристин.
— Горе е студено — прошепна Ерлен. — Хайде да се стоплим в леглото.
Кристин само кимна в знак на съгласие.
Ерлен едва затвори вратата и Кристин се озова в прегръдките му. Извиваше се в ръцете му като вейка, а той я заслепяваше и задушаваше с целувките си и нетърпеливо събличаше двете й палта. Захвърли ги на пода. После я вдигна, останала по светлите си монашески одежди, и я занесе на ръце в леглото. Изплашена от дивата му страст и от внезапно надигналото се в нея плътско желание, тя го прегърна и зарови лице във врата му.
В спалнята беше много студено. На светлината от малката лампа виждаха диханието си, излизащо от устата им като дим. На леглото обаче бяха натрупани достатъчно кожи и завивки, а най-отгоре — меча кожа. Завиха се с нея през глава. Кристин изгуби представа колко време прекара в обятията на Ерлен.
— Искам да си изясним нещата, мила Кристин. Направо не смея да те задържам повече тук — настоя Ерлен.
— Ще остана при теб цяла нощ, ако поискаш — прошепна му тя.
Ерлен долепи буза до нейната.
— Няма да е редно от моя страна. И без това доста объркахме нещата, но няма да позволя заради мен да влезеш в хорските уста.
Кристин мълчеше, но се почувства засегната от думите му. Не разбираше защо Ерлен споменава опасенията си от хорската мълва. Та нали самият той избра да я доведе в странноприемницата на Брюнхил. Без да е твърде сигурна, мястото не й се струваше почтено. Ерлен очевидно бе предвидил какво ще се случи между тях, защото бе оставил чаша с медовина върху отметнатата от леглото завивка.
— Обмислях да те отвлека в Швеция, ако всички други възможности се изчерпят. Нейно височество Ингебьорг30 ме прие радушно през есента и си спомни за роднинската ни връзка. Сега плащам за някогашните си грехове — нали знаеш, избягах от страната — и не желая да намесвам и теб.
— Заведи ме в „Хюсабю“ — помоли Кристин. — Не мога повече да живея далеч от теб сред девойките в манастира. Моите и твоите роднини ще проявят разум, ще одобрят решението ни и ще се сдобрим с тях.
Ерлен я притисна към гърдите си и простена:
— Не мога да те заведа в „Хюсабю“, Кристин.
— Защо? — тихо попита тя.
— Елине се премести там през есента — призна след малко Ерлен. — Не мога да я убедя да се махне — продължи гневно той, — освен ако аз не я натоваря на шейната и не я отведа. Не зная дали съм способен на подобно нещо: тя доведе и двете ни деца.