Всяка сутрин Кристин се събуждаше с мисълта, че няма да издържи и ден повече, защото непрекъснато усещаше борбата на нерви между себе си и баща си. Не стига дето всяко живо същество по селата бе подложено на изпитанието на суровата зима, ами и двамата с Лавранс сякаш си бяха обявили двубой.
Баща й не се държеше грубо, напротив. Двамата с Кристин не разговаряха за разногласията помежду си, но тя се досещаше за всичко неизказано и разбираше отлично, че той ще остане непреклонен в отказа си.
Болеше я, задето изгуби приятелството на баща си. Особено тежко преживяваше случващото се, защото знаеше колко грижи тегнат върху плещите на Лавранс. Ако взаимоотношенията им не се бяха променили, той щеше да споделя с нея тревогите си. В „Йорун“ хората бяха малко по-пощадени отколкото другаде, но и тук непрекъснато усещаха последиците от лошата реколта. Лавранс имаше навика през зимата да извежда младите жребчета и да ги опитомява, но тази година ги продаде на юг. Кристин тъгуваше за миналите години, когато гласът на Лавранс отекваше из двора, докато той се боричкаше с грациозните животни с буйни гриви. Някога баща й обичаше тези занимания. Но от миналата есен в имението нямаше изобилие нито в хамбарите, нито в плевните, нито в кочините. Въпреки това в „Йорун“ пристигаха мнозина, за да купят нещо или да молят за милостиня. Стопаните не отпращаха никого с празни ръце.
Късно една вечер на ски пристигна едър старец, облечен в кожи. Лавранс поговори с него на двора, а Халдан му занесе вечеря в готварницата. Никой от домашните и прислугата не познаваше стареца. Най-вероятно живееше в планината. Лавранс сигурно го бе срещнал по пътя. Стопанинът обаче не спомена нищо за госта. Халдан също запази мълчание.
Друга вечер в имението пристигна мъж, с когото Лавранс Бьоргюлфсьон от години имаше неуреден спор. Домакинът го заведе в килера, а когато се върна в къщата, рече:
— Всички ме молят за помощ, но у дома вие до един сте против мен. И ти, жено, ти също не ме подкрепяш — обърна се той ядосано към Рагнфрид.
Майката на Кристин скочи:
— Чуваш ли в какво ме упреква баща ти! Не съм против теб, Лавранс. И ти знаеш какво се е случило на юг от Руалста в края на есента. Пътувал е надолу из долината заедно с другия прелюбодеец, неговият роднина от „Хауген“, когато тя си е отнела живота — тази несретница, която той успя да съблазни, та тя да зареже всичките си роднини.
Кристин се обади със суров и твърд глас:
— Доколкото разбирам, вие го осъждате еднакво строго и за дългогодишните му усилия да сложи край на прелюбодеянието, и за живота му като прелюбодеец.
— Помагай, Господи! — извика Рагнфрид и плесна с ръце. — Какво става с теб? Нима дори след този случай не поумня малко?
— Нищо не е в състояние да промени решението ми — отсече Кристин.
Лавранс се надигна от пейката, където седеше до Юлвхил.
— Нито пък моето, Кристин — глухо напомни той.
Но дълбоко в сърцето си Кристин осъзнаваше, че нещо в нея се е променило: ако не решението й, то поне схващанията й за света.
Тя получи известие за развитието на злощастното пътуване на Ерлен. Всъщност всичко се наредило по-лесно, отколкото очакваха. Дали заради ниските температури, или по друга причина раната на Ерлен от одраскването с ножа по гърдите се възпалила и се наложило да лежи известно време в странноприемницата в Руалста. Бьорн поел грижите за болния. Благодарение на тази рана обаче успели да: обяснят случилото се нещастие и да си осигурят хорското доверие.
Когато се повъзстановил, Ерлен продължил пътя си с мъртвата, положена в ковчег, чак до Осло. С посредничеството на отец Юн успели да й намерят място в гробището до разнебитената църква „Свети Николай“. После Ерлен се изповядал пред епископа в Осло, а той му наложил да се поклони пред светата кръв в Шверин36. В момента Ерлен се намираше извън пределите на страната.
Тя обаче нямаше възможност да се отправи на поклонение и да намери опрощение за греховете си. Оставаше й единствено да стои у дома, да чака, да си блъска главата и да се мъчи да устои на натиска на родителите си. Над спомена за срещите й с Ерлен падна странна зимна студена светлина. Мислеше за неговата невъздържаност в ласките и в тъгата и й се струваше, че ако и тя съумяваше да приема и преживява нещата с бързината и страстта на Ерлен, после неволите вероятно щяха да й се струват по-маловажни и по-леки. Понякога я обземаха съмнения; ами ако Ерлен се откаже да се бори за любовта им? Сякаш винаги бе носила в сърцето си опасението, че ако настъпят тежки времена, Ерлен ще се предаде. Но Кристин нямаше намерения да се отказва от него, освен ако той не я освободи от клетвата й.
36
През Средновековието германският град Шверин в днешната провинция Мекленбург — Предна Померания се радвал на изключителен интерес заради вярванията, че в тамошната църква се намира капка от светата кръв на Спасителя. — Бел.прев.