— Нюбърипорт — казва тя и после се запитва дали не е било по-добре да каже друг град.
— И ви трябва пистолет? Трийсет и осми калибър, нещо такова ли?
— Да, точно така. Нося си шофьорската книжка.
— Ще вкарам името ви в системата. Чака се два дни, докато ви проверим.
— Какво? Не, трябва ми по-скоро — казва тя, като се опитва да не звучи подозрително.
— Ами, госпожо, днес мога да ви продам винтовка или пушка помпа, която си изберете — казва Фред и посочва редица дългоцевни оръжия.
Рейчъл е висока почти метър и осемдесет, но всички оръжия й изглеждат прекалено големи за нея и прекалено трудни за скриване под палтото, докато се присламчва към някое нещастно дете.
— Нямате ли нещо по-компактно?
Мъжът потърква брадичката си и я поглежда странно, преценяващо. Ще й се да изглежда по-хубава. Привлекателните жени никой не ги гледа по този начин… поне не толкова често. Между двайсетте и трийсетте си години Рейчъл изглеждаше като Дженифър Конъли в "Хълк" на Анг Лий, според Марти, но от този вид вече няма и следа, разбира се. Очите й са хлътнали, под тях тъмнеят сенки, а руменината трайно е напуснала бузите й.
— В закона има изискване за минимална дължина на цевта, но какво ще кажете за ето това? — казва мъжът и изважда изпод тезгяха нещо, за което казва, че е помпа Ремингтон модел 870 Експрес Синтетик Тактикъл.
— Това може да ми свърши работа — отвръща тя.
— Производство 2015 е, използвана. Ще ви я дам за триста и петдесет.
— Ще я взема.
Мъжът прави гримаса. Очевидно е очаквал тя да се пазари, но Рейчъл е толкова отчаяна, че е готова да плати колкото поиска. Тя го вижда как поглежда навън към паркинга и забелязва, че колата й е грохнало оранжево волво 240.
— Слушайте сега — казва той. — Ще добавя към пушката кутия с патрони и един урок по стрелба. Искате ли да ви покажа как се използва?
— Да, моля.
Фред я води на стрелбището зад магазина.
— Стреляли ли сте някога? — пита я.
— Не. Но съм държала пушка. Винтовка, в Гватемала. Но никога не съм стреляла.
— Гватемала?
— Корпусът на мира. Копаехме кладенци. Двамата с Марти, бившия ми съпруг, бяхме с хуманитарни дисциплини, затова, естествено, ни пратиха в джунглата да работим по проект за напоителна система. Нямахме представа с какво се захващаме. Взехме и дъщеря ни Кайли, тя още беше бебе. Откачена работа, като се замисли човек. Веднъж Марти каза, че е видял ягуар до лагера. Никой не му повярва. А веднъж стреля с пушката и си нарани ръката.
— Е, аз ще ви покажа как да стреляте правилно — казва Фред и й подава чифт шумозаглушители за ушите, след което й показва как се зарежда оръжието. — Притиснете я към рамото. Ще даде откат, патронникът е за двайсет патрона. Не, не, по-силно. Подпрете я с тяло. Ако остане пространство, пушката ще ви удари в ключицата. Не забравяйте третия закон на Нютън. Всяка сила предизвиква равна по големина, но противоположна сила[1].
Фред натиска някакво копче и макарата спуска хартиена мишена, която спира на седем метра от тях. В клаустрофобичното стрелбище мирише на смазка и барут. Мишената представлява страховит мъж с оръжие в ръка. Не е ужасено дете.
— Дръпнете спусъка, точно така, леко и без да бързате.
Тя дърпа спусъка, чува се оглушителен гръм и Фред се оказва прав за третия закон на Нютън. Прикладът я блъсва в рамото. Когато отваря очи и поглежда към хартиената мишена, открива, че тя е унищожена.
— На седем метра или по-малко няма да имате проблеми. Ако крадецът е по-далече и тича, го оставете да тича. Схващате ли?
— Да го оставя да тича към мен, за да мога да го убия, или да го оставя да избяга и да се обадя на полицията.
Той й намига.
— Схватлива сте.
Тя взима патроните и плаща с парите за спешни случаи. Благодари на Фред, излиза от магазина, влиза в колата и слага пушката на мястото до шофьора. Ако я наблюдават през телефона й по някакъв начин, дано да видят, че се отнася сериозно към задачата си и работи по въпроса с отвличането.
11
Четвъртък, 11:18 ч.
Търговският център в Хамптън е идеалното място, откъдето да си купи телефони еднодневки. Тя вкарва колата в едно свободно място на паркинга, отваря багажника и започва да рови из него в търсене на шапката на Ред Сокс на Кайли. Собствената й шапка на Янкис понякога привлича вниманието, докато шапка на Сокс или Пейтриътс е нещо нормално. Тя открива шапката, слага си я и придърпва козирката ниско над очите.
1
Всяко действие има равно по големина и противоположно по посока противодействие. — Б. пр.