— Леле! Сериозно? Вчера изглеждаше добре.
— Събори я внезапно.
— Сигурно. Сутринта ми прати съобщение и не спомена нищо. Мислех, че е искала да се измъкне от презентацията за Египет, което е безумно, защото, нали знаете…
— Тя е експерт по древен Египет, да. Както казах, беше много, хм, внезапно.
Стюарт изглежда объркан и не съвсем убеден.
— Е, както и да е, всички й писахме, но тя не отговори на никого.
Рейчъл се опитва да измисли правдоподобно обяснение.
— Ами да, рутерът вкъщи се развали, и затова не е писала на никого. Не може нито да пише съобщения, нито да влезе в инстаграм.
— Мислех, че са й останали няколко минути предплатен интернет на телефона.
— Не.
— Знаете ли какво, да дойда ли да погледна рутера? Може да е нещо дребно.
— Не, по-добре недей. Аз също се разболявам. Много е заразно. Не искам и теб да заразим. Непременно ще кажа на Кайли, че си питал за нея.
— Ами добре, чао — казва момчето и тя го гледа, докато най-сетне той се обръща, махва и тръгва обратно по улицата.
Тя изминава оставащите петдесетина метра до къщата. Не се е замислила за това. Приятелите на Кайли от училище си пишат непрекъснато. Ако Кайли спре да пише за повече от час, липсата й създава огромен вакуум в живота им. А на нея скоро ще й свършат правдоподобните обяснения. Още една тревога насред всички останали.
19
Четвъртък, 17:11 ч.
Пийт още не е стигнал вкъщи, но не може да издържа повече. Цял ден прекара в гората. Под кожата му пълзят мравки, целият гори. Както се е изразил добрият стар Де Куинси[4], обзел го е сърбежът, който няма начесване. Спира доджа си до шосе 2 и влиза в щатския резерват "Уачузет Маунтън". Недалеч има езерце, където никой не ходи. Протяга се към задната седалка и си взима раницата.
Поглежда наляво и надясно, но други коли няма. От раницата вади малко найлоново пликче, пълно с висококачествен мексикански хероин. Стратегията на Агенцията за борба с наркотиците срещу законните опиати затруднява живота на ветераните, които получават лекарствата си от Отдела за обслужване на ветераните. Пийт успяваше да попълва липсите през тъмния нет, но федералните агенти стигнаха й дотам. Вече е по-лесно човек да си купи хероин, отколкото оксиконтин[5]. Хероинът бездруго е по-ефективен, особено най-чистият, който идва от Златния триъгълник, пък и новите видове, които идват от Гереро.
Пийт вади лъжичка, запалката си "Зипо", спринцовка и гумен маркуч. Загрява хероина, стяга вената, всмуква наркотика в спринцовката и я почуква, за да излязат въздушните мехурчета.
Инжектира се и бързо прибира инструментариума в жабката, в случай че изгуби съзнание и някой нещастник от Службата по националните паркове прояви любопитство.
Заглежда се през предното стъкло към есенните листа на дърветата и яркосинята повърхност на езерото. Дърветата още не са стигнали върха на красотата си, но въпреки това са приятни за гледане. Свирепо оранжево, червено, шантаво жълто, сякаш листата са загорели от слънцето. Той се отпуска и оставя хероина да се разтвори в кръвта му.
Никога не е гледал статистики, затова няма представа какъв процент от ветераните са пристрастени към наркотици от един или друг вид, но предполага, че процентът е висок. Особено за хора, минали през две бойни мисии. През 2008, когато президентът нареди войските в Ирак отново да се увеличат, никой от ротата му не изкара мисията без раняване. След известно време хората просто спряха да ходят при лекарите. Какъв беше смисълът? Няма какво да направиш, ако си получил мозъчно сътресение, имаш счупено ребро или си разтегнал мускулите на гърба. Само ще заемаш легло, докато другарите ти са навън и разчистват пътища или отстраняват взривни устройства от мостовете.
Онова, което правят опиатите, което прави хероинът, е временно да отстрани болката от тялото. Цялата болка, насъбрана през десетилетията на живота. Болката от триенето на кост в кост, болката от падания, болката от некомпетентно опериране с машини, болката от десетметрово падане в канавка, болката от взривната вълна на самоделно устройство, избухнало на десет метра от задника ти.
И това е само физическата болка.
Той отпуска седалката назад и оставя хероина да облекчи тегобите му така, както дори сънят не успява, μ-опиоидните рецептори в мозъка задействат каскада от реакции, която води до отделянето на допамин и прилив на усещане за покой.
Очите му се стрелкат навсякъде, вижда като в калейдоскоп странните хилави дървета от другата страна на езерото, падащите листа и тънкокраките газещи птици, които се разхождат по оловносивата повърхност на водата. В главата му нахлуват мисли и спомени като всеки път, когато си бие хероин. Обикновено са лоши спомени. Обикновено — за войната. Понякога — за 11 септември. Мисли си за Кара и Блеър. Скоро навърши четирийсет години, но вече се е женил и развеждал два пъти. Почти всичките му познати са в същото положение, разбира се, като при военните е най-зле. Сержант Макграт, в момента служещ на последната си мисия, се е развеждал четири пъти.
4
Томас де Куинси е английски писател, най-известен с автобиографичната си творба "Изповеди на един английски пушач на опиум". — Б. пр.