Майката на Рейчъл се обажда от Флорида и Марти настоява да говори с нея. Следва миг паника, когато я пита за "Хамилтън" но Джудит се сеща да излъже.
Джудит казва на Рейчъл, че трябва веднъж завинаги да скъса всички връзки със семейство О'Нийл, а Рейчъл я изслушва, изразява съгласие, честити й Деня на благодарността и затваря.
— Ти как прекара Деня на благодарността миналата година, чичо Пийт? — пита Кайли.
— Бях в Сингапур, на път за някъде. Нищо не правих. Дори пуйка не намерих.
— Кога за последно си празнувал в домашна обстановка? Със семейството? — пита Рейчъл.
Пийт се замисля.
— Преди няколко години. Последния Ден на благодарността, който си спомням, прекарах в Окинава, в лагера "Бътлър". Сготвиха ни пуйка и картофено пюре. Никак не беше зле.
Рейчъл го слуша и се усмихва. С едната си ръка държи тази на Кайли под масата, а с другата разхожда храната из чинията си и се преструва, че яде. Поглежда Кайли, която се смее на вицовете на баща си, но е на косъм да се разплаче. Поглежда Пийт, замислен и мълчалив, но полагащ усилия да поддържа някакъв разговор. Поглежда Марти, красив, сладкодумен и забавен. Тами е идиотка. Марти е добра партия.
Става от масата, за да отиде до тоалетната. В коридора зърва отражението си в огледалото. Отново е започнала да чезне. Да се слива с фона. Влиза в банята и дърпа дразнещия конец, увиснал от любимия й червен пуловер.
Сяда на тоалетната чиния, подпира глава с ръце и се замисля.
Телефонът й иззвънява. Получава съобщение в криптираното приложение уикр. Досега е получавала такива съобщения само от един човек: от Непознатия номер. От Веригата.
Отваря съобщението.
"За доста неща трябва да си благодарна тази година, Рейчъл. Ние ти върнахме дъщерята. Върнахме ти живота. Бъди благодарна за милостта ни и помни, че щом веднъж станеш част от Веригата, оставаш част от нея за вечни времена. Не си първата и няма да бъдеш последната. Ние наблюдаваме, слушаме и можем да се появим на прага ти във всеки момент." Рейчъл изпуска телефона и сподавя вика си. После избухва в сълзи. Историята няма да свърши. Никога. Тя се свлича бавно на пода и след няколко секунди се сеща, че трябва да диша. После изплаква лицето си и пуска водата в тоалетната, след което поема дълбоко дъх и се връща при семейството си.
Всички я поглеждат. Всички виждат, че е плакала. Двама от тях се досещат за причината.
45
Номер 55, улица "Фрут" Бостън, Масачузетс.
Тя им казва да не идват. Иска да дойдат, но винаги им казва да не го правят. Пийт трябва да я докара, разбира се, но няма причина Кайли и Марти да присъстват.
В категорията на бившите съпрузи Марти е от най-добрите.
Чакат пред семейната стая.
Семейната стая е приятна. Има телевизор, по който върви Си Ен Ен, и цял куп броеве на "Нешънъл Джиографик" някои — чак от 60-те. През прозореца се вижда бостънското пристанище. Ако се загледа, човек може да зърне фрегатата "Конститюшън"[9].
Тя се радва, че не са тук с нея, за да гледат как дъхът й спира от болка, когато сестрата включва системата, и как, след като потече отровата, тялото й започва да трепери, а стаята се завърта от пристъпите на гадене.
Химиотерапията е една малка смърт, която човек трябва да покани в дома си, за да не допусне голямата смърт, която чака на верандата да се намърда вътре. Когато унижението и агонията свършват, я отвеждат с количка до стаята за възстановяване и й се усмихват. Прегръдки от Кайли и Пийт. Марти, дърдорещ със сто километра в час.
Това му трябва на човек. Семейство. Приятели. Подкрепа. Доктор Рийд е доволна от лечението. Прогнозата й е оптимистична. Графиката сочи нагоре.
Но ужасяващата тайна е, че Рейчъл съвсем не е добре.
Тялото й започва да се предава.
Тя отслабва.
И знае, че не ракът я изяжда отвътре. Не е той Врагът.
Тя е Врагът.
Веригата.
46
Едно семейство току-що завърши настаняването си в къща в Бетесда, Мериленд. Денят беше дълъг, но хамалите най-сетне си тръгнаха и всички кашони са в къщата.
Семейството се подрежда за снимка пред новия си дом. Едно щастливо семейство в слънчевото предградие. Представете си картината на Робърт Бектъл "Понтиак ‘61", само че в по-модерна версия от началото на 90-те и с деца на еднаква възраст. Близнаци са. Том Фицпатрик, съпругът, е дребен, слаб тъмнокос мъж с бяла риза и черна вратовръзка. Доста прилича на главния герой от стария сериал "Омагьосан" в първите му сезони. Изглежда безобиден. Новата му съпруга Черил е бременна. Има дълга, права, златиста коса и бретон над хубавите й кафяви очи. Без да се насилва аналогията със сериала, би могло да се каже, че има излъчване, подобно на това на главната героиня, добрата вещица Саманта Стивънс.
9
Най-старият ветроходен съд в света, все още способен да плава. "Конститюшън" е участвала във Войната за независимост. — Б. пр.