Качва се в стаята на Кайли и вдига юргана от леглото. Чаршафът е подгизнал, а матракът е влажен. Тази сутрин ще трябва да го смени. Вече се случва всяка нощ. Никой не спи. Всички сънуват кошмари. При баща си Кайли спи върху две плажни кърпи, за да не разбере той за напикаването.
Рейчъл сяда на ръба на леглото и подпира глава на дланите си. На пода до краката си вижда дневника на Кайли. Вдига го и се бори с подтика да го разлисти. Това е свещеното лично пространство на дъщеря й.
Не го отваряй, не го отваряй, него…
Отваря дневника и започва да прелиства страниците. Има рисунки, записки, списъци с любими песни и филми, имена на кучета и така нататък. Кайли е започнала да пише в дневника в началото на годината. До деня на отвличането си. След тази дата в дневника има все по-брутални драсканици, страници, оцветени изцяло в черно, рисунка на мазето, в което са я държали затворена, и записки за похитителите й: Мъжът като че ли беше учител. Жената се казваше Хедър. Момчето Джаред. Бележка за комплекта за фокуси, който беше получила като подранил коледен подарък, и трикове за сваляне на белезници. Още черни страници и спирали, нарисувани с толкова силно натискане на химикалката, че хартията се е прокъсала. Една от последните страници със записки, отпреди два дни, разкрива адреса на сайт, в който се обсъждат най-безболезнените начини за самоубийство. Хапчета? Удавяне? — е написала Кайли отстрани.
Дъхът на Рейчъл спира.
— Това никога няма да свърши — казва си тя.
Слиза долу, сяда пред компютъра и праща съобщение на Кайли, в което я пита как е. След половин час Кайли отговаря, че е добре. Гледат "Лабиринтът". Рейчъл затваря лаптопа и се заглежда към мрака през прозореца.
— Ще го направя — прошепва тя на нощта.
Макар собственият й компютър да е напълно прочистен от червеи и други програми за шпиониране, тя решава да ползва компютъра на Пийт. Проверява дали антивирусната и антишпионската програма работят нормално. Работят. Пуска програма, която скрива IP адреса й. Влиза в търсачката Тор. От Тор отива в Гугъл и си създава фалшива самоличност — TheGirlCalledAriadne(o) gmail.com[10], защото всички други версии на името Ариадна са заети.
Открива блог-платформата на Гугъл и влиза в нея с новия си фалшив имейл адрес. Създава блог с минималистичен изглед. Кръщава го "Информация за Веригата".
Уеб адресът е прост:
TheChainInformation.blogspot.com.
В описанието на блога пише: Това е блог за всеки, който може да сподели анонимно каквато и да е информация за организацията, известна като Веригата. Полето за коментари е отворено. Моля ви, внимавайте. Само анонимни коментари.
Има ли някакъв начин, по който Веригата може да я проследи? Едва ли. Ще открият единствено фалшивата самоличност, която си е създала. Дори Гугъл не знае коя е. Създай блог? — пита я Гугъл.
Тя натиска Да.
48
Отново е ден за местене. Годината е 1997. Близнаците са се сдобили с братче, Антъни. Този път се местят в град на име Анахайм. Том е получил повишение. Ръководи нещо. Нещо, свързано с наркотици. Работата ще е много напрегната — казва той, но не изглежда това да го притеснява.
Оливър и Маргарет са пораснали и изглеждат като нормални деца. Маргарет има лунички и стряскащо рижавочервена коса като на дядо си, но и като на мъжа, с който майка й е спяла в комуната. Оливър е пълен, с много бледа кожа и по-тъмночервена коса. Все още има склонност да гледа втренчено, което изнервя хората около него от ранна детска възраст.
— Блещи се като Джони Ротън — казва веднъж някой за него, което според Оливър не е никак хубаво.
Улицата, на която ще живеят в Анахайм, е почти като фотокопие на улицата в Бетесда.
Малкият Антъни си играе на тротоара с цял куп нови приятели. Някой е изнесъл огромен касетофон на батерии и от него гърми "Man in the Mirror" на Майкъл Джексън.
Оливър и Маргарет наблюдават от прозореца на горния етаж. Те не прекарват много време с връстниците си. Маргарет е по-дружелюбна от брат си, но не иска да го оставя сам. Черил ги открива в стаята им.
— Разбира се, че сте тук — казва и запалва цигара.
Близнаците не отговарят.
— Хайде, бягайте да играете с брат си — казва тя.
Близнаците не помръдват. Черил иска да остане сама в къщата, за да глътне два диазепама и да изпие една водка с тоник.
— Не искам навън — казва Оливър.
— А искаш ли да отидеш в Дисниленд или не? — пита Черил.
— Искам — отвръща Оливър.