— Ще ти дам аз на теб една шега — отвръща Том.
Вдига Оливър от пода, завлича го в банята, хвърля го под душа и пуска студената вода. Оливър изпищява, когато водата потича.
— Забавно е, а? — пита Том.
Той оставя душа да тече две минути и най-сетне го спира. Оливър реве с глас. Том поклаща глава, прегръща Антъни и го води на долния етаж. Оливър се свива в единия ъгъл на душкабината и хълца. Маргарет влиза при него и го хваща за ръката. Оливър се срамува от сълзите си и всичко случило се преди тях.
— Махай се — пъди я той.
Но не го казва сериозно и Маргарет знае, че не го казва сериозно. Хълцанията му преминават в тихи стонове. Денят върви към края си. Слънцето залязва над авеню "Ориндж" и очертава силуетите на самолетите, кацащи на летището в Лонг Бийч.
— Всичко е наред — казва Маргарет, стиснала треперещата ръка на брат си. — Ще им го върнем.
53
Тримата седят в салон за частни сбирки в задната част на пъба "Фор Провинсез" в Кеймбридж, Масачузетс.
Рейчъл и Пийт седят срещу едрия мъж. В пъба цари празнична атмосфера, но не и тук. Пред тях стоят три чаши бира "Гинес" и три двойни уискита, които би трябвало да задържат сервитьорите настрана за известно време. Рейчъл си сваля бейзболната шапка и я слага до чашата с бира. Поглежда Пийт, но той само свива рамене. И той не е сигурен как точно трябва да започне срещата.
Рейчъл проверява часовника си. Часът е 2:15. След училище Кайли ще отиде у Стюарт, а от училище ще ги вземе неговата майка. Майката на Стюарт е вряла и кипяла адвокатка, на която напълно може да се разчита. Бащата на Стюарт е служил в армията, работи от къщи и все още е член на националната гвардия в Масачузетс. С изключение на Марти, майката и бащата на Стюарт са единствените хора, на които Рейчъл може да се довери, че ще опазят дъщеря й. И все пак времето напредва. Иска да се прибере, преди да мръкне.
— Някой от нас ще трябва да започне — казва тя.
Едрият непохватен мъж с тъжните очи кимва.
— Права си. Аз се свързах теб — казва. — Да караме поред. Безопасност. Никакви блогове, никакви имейли, никакво записване на каквото и да е на хартия и когато се срещаме, ще трябва да се постараете да се уверите, че никой не ви следи. Слизайте на произволни спирки, като във филма "Френската връзка". Правете го отново и отново, и отново, и отново, докато не сте сигурни, че никой не ви следи.
— Окей — разсеяно казва Рейчъл.
Изражението на мъжа помръква.
— Не, не ми казвай окей. Окей не е достатъчно. Трябва да сте напълно сигурни. Животът ви зависи от това. Поехте огромен риск, идвайки на срещата на летището. А тук? Откъде знаете, че не съм ви подмамил тук, за да ви убия и двамата и да се измъкна през задния вход?
— На летището не бях въоръжен, но сега съм — казва Пийт и потупва джоба на якето си.
Мъжът поклаща глава.
— Не, не, не! Не схващате най-важното!
— И какво е то? — внимателно пита Рейчъл.
— Най-важното е да сте нащрек. Последните няколко седмици… Е, знам ли? Някой влезе с взлом във Факултета по математика. Претършуваха няколко кабинета, не само моя. Но това може да е било само за заблуда. Макар да се старая да съм дискретен, разклатих лодката и направих вълни. Разбуних кошера. Може да съм предизвикал тревога. Може да ме проучват, да имат планове за мен. Не знам. Но по-важното е, че и вие не знаете. Вие изобщо не ме познавате.
Рейчъл кимва. Преди няколко седмици би си помислила, че такива неща говорят само параноиците. Сега не. Мъжът въздъхва дълбоко и изважда оръфан бележник от шлифера си.
— Това е третият ми бележник със записки за Веригата — казва той. — Истинското ми име е Ерик Лонрот. Работя тук — и посочва с палец през рамо.
— В кухнята ли? — пита Пийт.
— В Масачузетския технологичен институт. Математик съм. Идването ми в Кеймбридж бе най-лошото нещо, което би могло да се случи на мен и семейството ми.
— Какво се случи? — пита Рейчъл.
Ерик отпива голяма глътка от гинеса си.
— Ще започна от началото. Роден съм в Москва, но дойдох с родителите си в Америка, когато бях на тринайсет. Отраснах най-вече в Тексас. Завърших А& М[11]. Там защитих доктората си по математика и се запознах с жена си Каролин. Тя беше художничка. Рисуваше прекрасни огромни платна на религиозни теми. Дъщеря ни Ана се роди, докато работех по постдокторантурата си в Станфорд. Хубави времена бяха.
— И след това сте дошли тук — предполага Рейчъл.
— Преместихме се в Кеймбридж през 2004. Предложиха ми асистентска длъжност на щат. Кой би отказал подобно предложение за МТИ? Всичко вървеше добре до 2010, когато… — Той се задавя и гласът му заглъхва. Отпива отново от чашата си и се взима в ръце. — Един ден жена ми се връщала с колелото от студиото си в Нютън. Ударил я джип. Загинала на място.
11
Университет в Тексас. Старото му име е Колеж по селско стопанство и механика, откъдето са взети инициалите на новото име. — Б. пр.