Рейчъл отново поклаща глава, но не продумва.
— Веригата е самоподдържащ се механизъм, чиято цел е да се опазва цяла и да генерира приходи за създателя си — продължава Ерик. — Според мен Веригата е създадена от бял мъж в края на четиридесетте в началото на настоящото десетилетие, вероятно като реакция към рецесията и банковата криза. Идеята вероятно е взета от традицията в латиноамериканските държави членове на семейството на похитени хора доброволно да заемат мястото им.
Рейчъл отпива от бирата си.
— Може да си прав за идеята, но грешиш за възрастта и пола.
Ерик и Пийт я поглеждат изненадано.
— Тя не е толкова стара, на колкото се преструва, и не е толкова умна, колкото си мисли. С мен блъфира, когато стана дума за философия — обяснява Рейчъл. — Няма много познания в тази област.
— Защо мислиш, че е жена?
— Не мога да го обясня. Но знам, че съм права. Говорех с жена, която променяше гласа си с устройство.
Ерик поклаща глава и записва нещо в бележника.
— По телефони еднодневки и в уикр ли говорехте?
— Да.
Той се усмихва.
— Системата за безопасност на Веригата е много хитра. Анонимни телефонни обаждания по непроследими телефони, анонимни биткойн портфейли, които изчезват след няколко седмици, анонимен криптиран уикр профил, чието име се сменя редовно. Използването на външни хора за мръсната работа. Много хитро. Почти непробиваемо.
— Почти?
— Части от системата са непробиваеми. По мое мнение е невъзможно да проследим всички брънки назад във времето и да стигнем до началото. Това, разбира се, е заради привидно случайния елемент при подбора на жертви. Вие сте имали свободата сами да изберете мишената си, аз също и така нататък чак до началото. Дори да пробваме да проследим всички брънки, ще се провалим. Знам го. Пробвах.
— Тогава как ще открием тези, които управляват Веригата? — пита Пийт.
Ерик взима бележника и го разлиства.
— Въпреки всичките ми проучвания не успях да постигна много в областта на решенията. Аз…
— Казваш ми, че тази среща е загуба на време? — прекъсва го Пийт.
— Не. Методите им са добри, но когато работиш с хора, стават грешки. Никой не е съвършен в работата си. Поне така подозирам.
— И каква грешка е допуснала Веригата?
— Не е изключено тези, които я управляват, да са станали малко самодоволни, малко лениви. Ще видим. Разкажете ми за последния си разговор с тях.
Рейчъл отваря уста да заговори, но Пийт поклаща глава.
— Не му казвай нищо повече.
— Налага се да си вярваме — казва Рейчъл.
— Не, Рейч, не се налага — възразява Пийт.
Той не забелязва собствената си грешка, но Рейчъл и Ерик я забелязват. Ерик отваря бележника и вероятно записва в него Рейчъл.
Не можем да се върнем назад — мисли си тя и разказва:
— Беше преди по-малко от месец. През първата седмица на ноември.
— Те ли се обадиха?
— Да.
— През уикр?
— Да. Защо това е толкова важно?
— Профилът в уикр и портфейлът за биткойн са защитени от най-добрите системи за криптиране, налични на пазара. За да ги разбием, ще са нужни десетки хиляди часове работа със суперкомпютър. Освен това съм сигурен, че поне в началото са променяли името на уикр профила редовно за допълнителна сигурност. И, разбира се, може да има всякакви фалшиви профили за заблуда на противника. Но дори и с тях, мисля, че открих дефект в метода им на комуникация.
— Какъв дефект?
Една сервитьорка отваря вратата и надниква в помещението.
— Ще поръчате ли обяд? — пита тя с шотландски акцент.
— Не — студено отговаря Ерик.
Когато сервитьорката затваря вратата, той започва да си облича шлифера.
— Нова е — казва той. — Не обичам новите хора. Хайде.
54
Пейка в парка в Бостън. От пристанището духа леден вятър. Седнали са срещу мемориала на Робърт Гулд Шоу[12] и войниците от Петдесет и втора дивизия. Наоколо няма кой знае колко хора. Няколко любители на джогинга, студенти, родители, бутащи колички. Рейчъл го гледа и чака. Когато най-сетне се уверява, че са в безопасност, Ерик започва да говори.
— Стандартната конструкция на псевдослучайни функции се смята като цяло за устойчива на течове, но според мен не е. А когато човек допусне грешки в работата си, той улеснява работата на такива като мен.
— Не разбирам — казва Рейчъл.