Поглежда Пийт. Той също не разбира въпреки знанията си в програмирането.
— Те се свързват с нас по един от два начина и според мен, и двата начина могат да бъдат декриптирани — обяснява Ерик.
— Телефоните еднодневки не са толкова сигурни, за колкото ги смятат всички, дори ако всяко обаждане се прави от чисто нова еднодневка от вътрешността на Фарадеев кафез[13]. Общоприетото мнение е, че такива разговори са непроследими — казва Ерик с широка усмивка.
— Но ти си намерил начин да ги проследиш, нали? — пита Пийт.
Усмивката на Ерик се разширява.
— Точно с това се занимавах през последната година.
— И какъв е номерът?
— Теоретически е възможно да се измерят силата на сигнала и особеностите на телекомуникационните антени с помощта на софтуер, който може да се инсталира на смартфон. После телефонът анализира входящото обаждане в реално време.
— И ти си го направил? — впечатлява се Пийт.
— Поиграх си с идеята.
— И можеш да проследиш обаждане от телефон еднодневка?
— Не, но бих могъл евентуално да локализирам базовата станция на еднодневката, тоест най-близката антена — предпазливо казва Ерик.
— И си успял! Нали? — настоява Пийт.
— Кажи ни — моли Рейчъл.
Ерик изчаква покрай тях да мине един от бягащите за здраве и продължава:
— В момента довършвам разработката на приложение тип "ловец унищожител", което може да открие най-близката базова станция до даден телефон, от който е било направено обаждане, дори от телефон еднодневка, поставен във Фарадеев кафез. Щом се локализира базовата станция, е възможно да се определи с известна точност честотата на телефонния сигнал, което ви дава вектор от антената до телефона в рамките на двеста-триста метра.
Рейчъл не е сигурна, че разбира всичко.
— И какво значи това? — пита тя.
— Че може да има начин да проследим нишката до сърцето на лабиринта — отговаря Ерик.
— А уикр? — пита Рейчъл. — Това е основният им канал за комуникация.
— Техниката не е кой знае колко различна. Моят алгоритъм унищожител не може да разбие кодировката на съобщенията или да открие изпращача, но може да открие базовата станция най-близо до местоположението на телефона, когато е изпратено съобщението. Разбира се, ако пращат съобщения и се обаждат от площад "Таймс" в Ню Йорк, сме прецакани, но ако се обаждат от частна собственост, бихме могли да ги проследим.
— И защо не си го направил? — пита Пийт.
— Защото за последен път разговарях с тях преди две години и половина, телефонът еднодневка, по който ми се обаждаха, е унищожен, а профилът в уикр, от който ми пишеха, е променен. Моята следа е изстинала. Твоята обаче… — казва той и поглежда Рейчъл.
— Какво моята?
— Ако съм прав за подхода им, не е изключено още да ползват същия профил, за да ти се обаждат.
— Да. Писаха ми в Деня на благодарността.
— Идеално! — възкликва Ерик.
— Как ще стане? — пита Рейчъл.
— Ще се наложи да ги провокираш, да ги заплашиш или просто да ги разтревожиш достатъчно, че да поискат да се свържат с теб. Може да ти пратят съобщение или още по-добре — да ти се обадят от еднодневка. Ако говорят достатъчно дълго, ще пуснем програмата и може би ще успеем да триангулираме базовата станция най-близо до техния телефон.
— А пък ако са на площад "Таймс" или шофират, или се движат? Ще сме ги ядосали без всякаква надежда да ги открием. Но пък ще сме си нарисували огромна мишена на гърбовете! — възразява Пийт.
— Планът не е лишен от известен риск — признава Ерик.
— За нас. Целият риск е за нас. За теб рискът е нулев — казва Пийт.
— А аз какво точно ще трябва да направя? — пита Рейчъл.
— Не! Рейчъл, не се съгласявай да… — започва Пийт.
— Какво ще трябва да направя? — повтаря тя.
— Ще трябва да завържеш разговор с Непознатия номер в уикр или още по-добре по телефона и ще ми позволиш да проследя обаждането в реално време, докато говорите.
— За какво ще говорим?
— За каквото и да е, стига да е дълго. Следата на уикр не е особено точна, още работя по софтуера, но телефонен разговор… Телефонен разговор от две или три минути би било чудесно.
— Какво ще стане?
— Ще проследя източника на обаждането с приложението "ловец унищожител" и с малко късмет ще открия базовата станция, от която идва обаждането.
— Действа ли със стационарни телефони? — пита Пийт.
— Ако са толкова тъпи, че да се обадят от стационарен телефон, ще ги намеря за две секунди.
— Струва ми се, че едно такова обаждане може да ги накара да мислят, че създавам проблеми — казва Рейчъл. — Такъв дълъг разговор. Ще привлека вниманието им към себе си и семейството си.