Госпожа Джесъп ме стрелна с поглед, обаче свещеникът прекрати своите заклинания съгласно инструкциите.
След няколко минути в черквата влита на галоп Пейсли и се мъчи да си закопчае ръкавела. Обяснява, че единственият галантериен магазин в града бил затворен по случай сватбата и тъй като нямало как да се снабди с колосана риза по свой вкус, разбил задното стъкло на магазина и се самообслужил. После Пейсли се строява от другата страна на булката и венчавката продължава. Все си мисля, че Пейсли е разчитал свещеникът да го венчае попогрешка за вдовицата — това като последен шанс.
След всички процедури седнахме на чай, на друсан кебап от антилопа и консервирани праскови, а после народът се разотиде лека-полека. Последен ми стисна ръка Пейсли и каза, че съм действал почтено и на равнище и той само може да се гордее с такъв приятел.
Свещеникът имаше малка къща с фасада към улицата и се гласеше да я дава под наем. Той ни остави да престоим в нея до сутрешния влак в десет и четирисет, с който заминавахме на сватбено пътешествие до Ел Пасо. Жената на свещеника беше украсила цялата къща с бодлива зеленика и бръшлян и тя имаше много празничен вид.
Към десет същата вечер аз сядам пред вратата и си изувам обущата да ми се попроветрят краката, а госпожа Хикс прибира нещата в стаята. Скоро лампата вътре угасва, а аз седя и си припомням минали времена и събития. Изведнъж чувам гласа на госпожа Хикс:
— Няма ли да си лягаш, Лем?
— Добре де, идвам — стреснах се аз. — Рекох да почакам старата капия Пейсли, за да…
Но още недоизрекъл се — завърши Телемах Хикс, — някой сякаш простреля лявото ми ухо, и то с едрокалибрен. Нищо подобно, оказа се жесток удар с дървената дръжка на метлата, която госпожа Хикс държеше в ръцете си.