Един ден Римбро се върна у дома и Сандра (жена му) още с влизането го посрещна с думите:
— Появи се един много странен шум.
Мъжът й учудено втренчи поглед в нея. Ако не обръщаше внимание на леко потреперващите фини ръце на Сандра, бледите ъгълчета на здраво стиснатите й устни, би казал, че жена му изглежда както обикновено.
— Шум? Какъв шум? — Кларънс все още не оставяше палтото си на един от домашните роботи, който го очакваше търпеливо. — Аз не чувам нищо.
— Сега го няма — каза Сандра. — Наистина го чух, прилича на силно думкане или на грохот. Звучи известно време, после спира. След това отново започва и така нататък. Никога не съм чувала нищо подобно.
— Но това в никакъв случай не е възможно — Римбро най-после остави палтото си.
— Чух го.
— Ще огледам техниката — промърмори той. — Може нещо да не е наред.
Нямаше нещо, което да убегне от счетоводителския му поглед, той присви рамене в недоумение и отиде да вечеря. Заслуша се в бръмченето на домашните роботи, заети с различна работа, наблюдава известно време един, който събираше и почистваше чиниите и приборите, след което присви устни и каза:
— Може би някой от домашните роботи се е повредил. Ще ги прегледам.
— Шумът съвсем не бе такъв, Кларънс.
Римбро си легна, без да се замисля по-сериозно за историята с шума, и заспа, но жена му го събуди след време, вкопчила пръсти в рамото му. Ръката му машинално посегна към ключа за осветлението и от стените заструи сияние.
— Какво става? Колко е часът?
— Слушай! — тръсна тя нетърпеливо глава. — Слушай!
Господи, помисли си Римбро, наистина има шум. Много ясно изразен грохот. Появяваше се за секунди и отново изчезваше.
— Земетресение? — прошепна той.
Случваше се, разбира се, макар да бяха сигурни, че сред всичките планети, които им бяха предоставени за избор, успяха да избегнат местата с вероятност за разлом.
— През целия ден ли? — запита с явна нотка на раздразнение Сандра. — Мисля, че е нещо друго — сега вече можеше да каже на глас ужасяващата тайна за всеки изнервен домовладелец: — Мисля, че на планетата има още някой освен нас. Тази Земя е заселена.
Римбро направи най-разумното нещо: на сутринта отведе Сандра и децата в дома на тъщата си, после взе почивен ден и забърза към местното Бюро за настаняване.
Той бе доста разтревожен от случилото се.
Бил Чинг от Бюрото за настаняване бе нисичък, приветлив и горд с отчасти монголското си потекло. Според него, Вероятните модели вече бяха разрешили до един всички човешки проблеми. Докато Алек Мишноф, също от Бюрото за настаняване, смяташе, че Вероятните модели са капан, който неудържимо изкушава човечеството. Първоначално той специализира археология, а след това изучи различни други антични науки, с които деликатно закрепената му глава и досега бе здраво натъпкана. Лицето му изглеждаше чувствено, независимо от строгата извивка на веждите, освен това Алек си имаше домашен любимец и все още не бе посмял да каже на никого за съществуването му, въпреки че грижите по него го принудиха да изостави археологията и да се заеме с жилищното настаняване.
Чинг много обичаше да казва: „Мътните да го вземат Малтус.“ Можеше да се каже, че фразата е кажи-речи негова запазена марка.
— Мътните да го вземат Малтус! Сега сто на сто няма да можем да заселваме повече хора на едно място. Колкото и бързо да се удвояваме, а после отново да се удвояваме, хомо сапиенс си има своя точно определен брой, а незаселените Земи все си остават безброй. Няма нужда да слагаме по една къща на всяка планета. Можем да разполагаме по сто, по хиляда, по милион. Място има колкото щеш, а и енергията е в изобилие от всяко Вероятно слънце.
— Повече от една къща на една планета? — обади се кисело Мишноф.
Чинг знаеше какво точно има предвид колегата му. Когато Вероятните модели влязоха за пръв път в употреба, възможността да станат единствените собственици на някоя планета бе мощен стимул за всички заселници. Тя блазнеше сноба и господаря във всеки един от тях. Както гласи една поговорка: никой човек в душата си не е толкова беден, че да не може да си позволи империя, колкото тази на Чингиз хан. Предлагането на планети с многобройни заселници сега би означавало да оскърбят всекиго.
— Добре де — сви рамене нехайно Чинг, — ще трябва време за психологическа подготовка. И значи какво? На първо място ще ни трябва точно това, за да започнем цялата тази работа.