— Сред безбройните светове всичко може да се случи — най-после довърши шепнешком онази своя мисъл: — Всичко трябва да се случва.
— Шансовете са едно на двудецилион — отговори Чинг и присви рамене.
Пристигнаха на мястото за преобразуване, където с помощта на товарния преобразувател прехвърлиха транспортната си машина в склада на Римбро. Така навлязоха във Вероятния модел на Римбро. Пръв бе Чинг, после Мишноф.
— Хубава къща — отбеляза Бил Чинг доволен. — Много хубав проект. Добър вкус.
— Чуваш ли нещо? — запита Алек Мишноф.
— Не — Бил се разхождаше в градината. — Я — възкликна той, — кокошки от породата Род Айлънд Ред.
Мишноф го последва, загледан в стъкления покрив. Слънцето приличаше на всички останали Слънца, увиснали над един трилион други Земи.
— Тука може да вирее растителен свят — каза той разсеяно, — едва в зародиша си. Има някаква вероятност концентрацията на въглеродния двуокис да намалява. Компютърът никога няма да може да улови промяната.
— И ще са нужни милиони години за зараждането на животинския свят и още милиони, за да излезне той от морето.
— Не е задължително еволюцията да следва този модел.
— Ти, мрачен мислителю — Чинг обви с ръка раменете на партньора си. — Един ден ще ми кажеш какво наистина те тормози, вместо да ми подхвърляш по някой и друг намек, и тогава ще можем да те сложим в ред.
Алек се отърси от ръката му, а лицето му се изкриви от нервна гримаса. Не можеше да понася снизходителния тон на Бил.
— Хайде да не започваме с психотерапията — избухна той, след което зашепна: — Слушай!
Разнесе се далечен тътен. После втори.
Двамата разположиха сеизмографа в центъра на двора, активизираха силовото поле, което проникваше в дълбините и го ограничиха до здрава основна маса. Наблюдаваха как трептящият писец регистрира сътресенията.
— Тресе се само повърхността — отбеляза Мишноф. — Съвсем леко. Не са дълбините.
— Тогава какво става? — сега Чинг изглеждаше малко помрачен отпреди.
— Мисля, че непременно трябва да разберем — лицето на Мишноф бе посивяло от някакво неприятно предчувствие. — Ще се наложи да разположим сеизмографа в друга точка и да го фиксираме на вълната на смущенията.
— Това е ясно — каза Чинг. — Аз ще изляза с другия сеизмограф. Ти стой тук.
— Не — възпротиви се енергично Мишноф. — Аз ще изляза.
Алек Мишноф бе обзет от ужас, но нямаше избор. Ако това бе нещото, той щеше да е подготвен. Веднага щеше да разбере. Излизането на нищо неподозиращия Чинг би било трагично. Нито пък можеше да го предупреди, той за нищо на света не би му повярвал.
Мишноф не бе парче герой, затова трепереше, когато обличаше кислородния си костюм и опипваше рушителя, стараейки се да разсее отчасти силовото поле, за да може да освободи аварийния изход.
— Има ли някаква особена причина непременно ти да искаш да отидеш? — запита Бил, наблюдавайки несръчните му движения. — Аз имам желание.
— Няма нищо. Аз ще изляза — каза Алек с пресъхнало гърло и стъпи в шлюза, който го понесе към пустинната повърхност на безжизнената Земя. Една предполагаемо безжизнена Земя.
Гледката не бе непозната за Мишноф. Виждал бе подобни картини поне дузина пъти. Голи скали, обрулени от вятъра и измити от дъждовете, спечени и покрити с пясък в овразите; едно малко и шумно поточе бълбукаше самотно на фона на каменното русло. Всичко бе в кафяво и сиво, нямаше и следа от зеленина. Не се чуваше и звук от живот.
Но Слънцето бе същото и с падането на нощта щеше да си проличи, че разположението на планетите е непроменено.
Жилището се намираше в район, който на Земята се нарича Лабрадор. (Лабрадор бе и тук, наистина. Според направените разчети на не повече от една измежду куадрилион и нещо Земи имаше забележителни условия за геоложки проучвания. И навсякъде континентите се различаваха до най-малките детайли.)
Независимо от ситуацията и от това, че бе вече месец октомври, над планетата тегнеше лепкава горещина поради парниковия ефект от въздействието на въглеродния двуокис в безжизнената атмосфера на тази Земя.
Затворен в космическия си костюм, през прозрачния шлем Мишноф наблюдаваше с печален поглед планетата. Ако епицентърът на шума се окажеше някъде наблизо, щеше да е достатъчно да установят сеизмографа на около една миля разстояние. В противен случай трябваше да изкарат на повърхността въздушния скутер. Така, а сега оставаше да започне с най-лесното.
Бавно започна да се придвижва по каменния склон. Когато се изкачи на върха, ще може да определи къде се намира.