Но в следващия миг немскоговорящият продължи с още по-ироничен тон:
— Zwei tausend drei hundert vier-und-sechzig nach Hitler. Hilft das Ihnen vielleicht? Nach Hitler!
— Това наистина ми е от полза — викна доволен Мишноф. — Es hilft! Horen Sie, bitte… — той продължи да говори на завален немски, примесен с планетарен: — За бога, um Gottes willen…
2364 г. след Хитлер вече означаваше съвсем различно нещо.
Той трескаво взе да скалъпва набързо немски изречения, опитваше се да обясни ситуацията.
Онзи се мръщеше и ставаше все по-замислен. В един миг вдигна облечената си в ръкавица ръка, за да потърка брадичката си или за да направи някакъв подобен жест, но ръката му се удари в прозрачния щит пред лицето му и остана там неподвижно, докато самият той разсъждаваше.
— Ich heiss George Fallenby — каза чужденецът неочаквано.
Мишноф си помисли, че името трябва да е от англо-саксонски произход, макар че промяната на гласните, така произнесени от Фаленби, му придаваха тевтонско звучене.
— Guten Tag — каза Алек на завален немски. — Ich heiss Alec Mishnoff — след като се представи, той изведнъж осъзна, че неговото собствено име е от славянски произход.
— Kommen Sie mit mir, Her Mishnoff — каза Фаленби.
Алек Мишноф го последва с пресилена усмивка, като в същото време прошепна в предавателя си:
— Всичко е наред, Чинг. Всичко е наред.
След завръщането си на Същинската земя Мишноф се изправи пред директора на Бюрото, който бе остарял и посивял в тази служба, всеки негов бял косъм означаваше някой възникнал и разрешен проблем, а всеки липсващ косъм — някакъв предотвратен проблем. Той имаше вид на разсъдлив човек с все още ярки изразителни очи и бе успял да запази всичките си зъби, при това здрави. Казваше се Бърг.
— Значи те говорят немски — поклати той замислено глава, — а немският, който ти си учил, е на две хиляди години.
— Така е — каза Мишноф. — Но и английският език, на който е писал Хемингуей, е на две хиляди години, а планетарният е толкова близък до него, че всеки може да чете старите книги.
— Хм. И кой е този Хитлер?
— Бил е нещо като племенен вожд в древността. Стоял е начело на германското племе по време на една от войните през двайсети век, съвсем в началото на Атомната ера и в зората на истинската история.
— Имаш предвид преди Катастрофата?
— Да. Тогава е имало редица войни. Англо-саксонските страни победили и предполагам, че поради тази причина езикът на Земята е планетарният.
— А ако Хитлер и германците бяха победили, светът щеше да говори немски, така ли?
— Те са победили на Земята на Фаленби, сър, затова сега всички там говорят немски.
— И отчитат времето „След Хитлер“, вместо „След Христа“?
— Така е. Предполагам, че има и Земя, на която са победили славянските племена и там всеки говори руски.
— Струва ми се, че по някакъв начин е трябвало да предвидим всичко това — каза Бърг, — но все пак, доколкото зная, никой не го е направил. В края на краищата съществуват безброй необитавани Земи и ние не бихме могли да сме единствените, които са се нагърбили да разрешат проблема с непрекъснато нарастващото население, умножавайки Вероятните светове.
— Точно така — каза Мишноф убедено. — И ми се струва, че, ако се замислите, със сигурност има безброй обитавани Земи, които правят същото, и на тези триста милиона Земи, на които ние сме се разположили, задължително се извършват много и най-различни дейности. Единствената причина да открием германците е, че по някаква случайност те са решили да строят на една миля разстояние от дома, който ние издигнахме. Ето това трябва да проверим.
— Ти искаш да кажеш, че сме длъжни да направим проучвания на всичките наши Земи?
— Да, сър. Ние трябва да се споразумеем с останалите населени Земи. В края на краищата има място за всички ни, но ако настаняваме хората без договорености, има вероятност да си навлечем всякакви неприятности и конфликти.
— Да — каза Бърг замислено. — Съгласен съм с теб.
Кларънс Римбро се взираше недоверчиво в старческото лице на Бърг, набраздено от множество бръчки, които изпъкваха още по-ярко при всяка доброжелателна мимика.
— Сега сигурен ли сте?
— Напълно — каза директорът на Бюрото за настаняване. — Извинете, че се наложи да изтърпите някои временни жилищни неуредици през последните две седмици…
— По-скоро три.
— … три седмици, но вие ще получите компенсации.
— Какъв е бил шумът?
— От чисто геоложко естество, сър. Една от скалите е била поразклатена и когато духал вятър, тя от време на време се е опирала до скалите от хълма. Ние я махнахме и огледахме района, за да сме сигурни, че повече няма да се случи нищо подобно.