Римбро стисна здраво шапката си и каза:
— Ами, благодаря за старанието ви.
— Не е необходимо, уверявам ви, господин Римбро. Това е наше задължение.
Римбро бе съпроводен най-любезно до вратата, а после Бърг се обърна към Мишноф, който остана безмълвен наблюдател на завършека на случая Римбро.
— Във всеки случай германците се оказаха много любезни — отбеляза Бърг. — Те признаха нашия приоритет и се оттеглиха. Място има за всеки, както казаха. Както се оказа, те строят различен брой жилища на всеки незаселен свят… Сега вече имаме проект за проучването на останалите наши светове и за постигането на подобни споразумения с когото намерим там. Всичко това също е строго секретно. То не може да бъде разгласено сред масите без много подготовка… Но нищо от казаното дотук не е онова, на което искам да ви обърна внимание.
— Така ли? — реагира Мишноф. Развитието на нещата не го бе зарадвало видимо. Явно кошмарните му мисли все още го измъчваха.
— Ти разбираш, Мишноф — усмихна се Бърг на младия мъж, — ние от бюрото и планетарното ръководство сме ти много благодарни за точната преценка на ситуацията и за бързата реакция. Проблемът можеше да се разрасне и да стане много трагичен, ако не беше ти. Тази оценка ще има своя материален израз.
— Благодаря, сър.
— Но, както казах вече веднъж, много хора измежду нас отдавна е трябвало да се замислят за това. Така, както ти си го направил… Ето че надзърнахме малко в твоите потайни мисли. Партньорът ти, Чинг, ни каза, че в миналото си правил намеци за някаква сериозна опасност, която върви ръка за ръка с нашата програма за Вероятни модели, и че ти си настоял да излезнеш и да се срещнеш с германците, макар да си бил изплашен. Ти си предугаждал на какво всъщност ще се натъкнеш, нали? И как точно го направи?
— Не, не — смути се Мишноф. — Изобщо не ми дойде на ум. Срещата ме изненада. Аз…
Младият мъж изведнъж застина на мястото си: „И защо всъщност да не го каже сега? Те са му благодарни. Той бе доказал, че е човек, с чието мнение трябва да се съобразяват. Едно от очакваните неща вече се бе случило…“
— Има нещо друго — започна той уверено.
— Да?
— Как го беше казал един някога? „Няма друг живот в Слънчевата система освен този на Земята.“
— Точно така — потвърди благосклонно Бърг.
— А според изчисленията вероятността за някакви междузвездни пътувания е толкова малка, че е направо нищожна.
— Към какво клониш?
— Че всичко това е така в тази Вероятност! Но трябва да има някакви Вероятни модели, в които на Слънчевата система със сигурност съществува друг живот или в които междузвездните пътувания са усвоени от заселниците по други звездни системи.
— Торетично — намръщи се Бърг.
— В един от Вероятните модели, Земята би могла да бъде посетена от тези интелигентни същества. Ако става дума за Вероятен модел, в който Земята е населена и те решат да установят някаква база, случайно могат да попаднат на едно от нашите жилища.
— Защо на нашите? — запита веднага Бърг, гласът му прозвуча сухо. — Защо не на жилищата на германците например?
— Защото ние издигаме по една къща на една планета. А на Немската земя не е така. Вероятно са малко онези, които правят като нас. Ние държим първенството — един милион към едно. И ако извънземните намерят едно наше жилище, те ще направят проучвания и ще открият пътя към Същинската земя — един високоразвит, богат свят.
— Не и ако изключим преобразувателните площадки — възрази Бърг.
— Щом като узнаят за съществуването на преобразувателните площадки, те могат да построят свои. Раса, която е достатъчно интелигентна, за да прави космически пътувания, може и това да постигне, а с помощта на съоръженията в жилището те лесно биха определили нашата особена Вероятност… И тогава как ще можем да се справим с извънземните? Те не са от немска или от друга земя. Те ще дойдат със своята чужда психология и мотивация. А ние дори не сме подготвени за защита. Ние продължаваме да строим и да увеличаваме с всеки ден шансовете за…
От вълнение гласът му звучеше все по-силно и Бърг не се стърпя:
— Глупости — извика той. — Всичко това е безсмислица…
В този миг иззвъня сигналното устройство и на току-що блесналия екран за връзка се появи лицето на Чинг:
— Извинете, че ви прекъсвам, но…
— Какво има? — ревна Бърг разярен.
— Дойде един човек и аз не зная какво да го правя. Или е пиян, или е луд. Оплаква се, че домът му е обкръжен и някакви същества го наблюдават през стъкления покрив над градината му.