— Нима вие, капитан Консулов, дето най-дълго имахте контакти със задържания, няма да предложите никаква хипотеза!
Консулов се замисли за кратко време и сякаш без желание, след видимо колебание, отговори:
— Хипотеза чак нямам, но една идея се върти в главата ми. Пак въз основа на интуицията ми.
— Браво, браво! — засмя се Ковачев и не можа да се разбере сериозно ли го хвали (за миналия успех) или този път го иронизира. — Това, експлоатацията на вашата интуиция, е нещо ново в нашата практика. Ново и резултатно. Давайте.
— Не днес. Утре ще ви докладвам. Трябва да направя някои справки, да събера някои факти. С гола интуиция не се решавам да се явя пред вас.
5 септември, петък
Колкото и пунктуален и акуратен да беше Консулов, колкото и да държеше тази му слава да е ненакърнена и да се множи, на следващата сутрин той не се яви на традиционното събиране на отдела. Затова пък на другия ден сутринта пристигна сияещ. Той винаги беше свежо обръснат, със сякаш току-що изпрана и огладена бяла риза и неизменната черна копринена връзка. Но днес към това беше и свежо подстриган и осезателно ухаеше на някакъв одеколон. Но не на обикновения бръснарски. Нищо чудно да си го носеше в джоба, когато ходи да го подстригват. Настроението му изцяло съответствуваше на изтупания му сватбарски фасон. Но не каза никому нищо. Само се подсмихваше многозначително.
Ковачев забеляза всичко това, но се правеше, че не му обръща внимание. И едва в края на срещата, след като присъствуващите бяха доложили всичките си въпроси и бяха изказали своите съображения, той сякаш между другото подхвърли:
— А вие, капитан Консулов, къде бяхте вчера, нямаше ви на сутрешната ни среща.
— В библиотеката — отговори веднага Консулов. Той явно бе очаквал с нетърпение въпроса и бе приготвил отговора си. — И завчера, и вчера през целия ден. Откакто се разделихме, та до снощи.
— Гледай ти — учуди се искрено Петев. — Досега знаех, че научните работници лъжат, че ходят в библиотеката, докато се разкарват из магазините. Дори и думичка са си измислили за тая работа — библиотечен ден. А вие какво има да правите там? И то два дена! Не вярвам по магазините да сте се шляли толкова дълго.
— В библиотеката, драги Петев, са съсредоточени мъдростта и знанието, които човечеството, мислещото човечество е трупало е продължение на хилядолетия. Намира се до университета. За тези, който и това не знаят, ще поясня, че университетът пък е на ъгъла на булевард „Руски“ с булевард „Толбухин“. Едно голямо здание…
— Достатъчно, достатъчно — спря го Ковачев. Той с основание се опасяваше, че от дързостите, които можеше да последват, ще се породи някой скандал. — И така, бихте ли ни казали какво ви отведе в библиотеката. Само духовният глад за хилядолетната мъдрост или нещо по-конкретно, което би могло да заинтересува и нас, простосмъртните разузнавачи?
— За вас се трудих, ама да видим ще оцените ли старанието ми. Четох и записвах. — Консулов извади от джоба си един сгънат лист, изписан с химикалка. Разтвори го, изгледа подред всички присъствуващи и като се убеди, че го слушат с нужното внимание, зачете:
— Правила на скромността — изрече той тържествено и направи нова пауза, през която още веднъж огледа аудиторията си. Изглежда, остана доволен от интереса им и продължи: — Първо. Навсякъде показвай скромност и смиреност. Второ. Не си върти лекомислено главата, а солидно и само при необходимост. Дръж я изправена, леко наклонена напред, без да се отклонява нито наляво, нито надясно. Трето. Очите трябва да бъдат сведени, да не гледат много встрани или нагоре. Четвърто. Като разговаряш, особено с лице, притежаващо власт, не го гледай втренчено в лицето, а повечето под брадата.
Тук Консулов направи кратка пауза, сякаш очакваше да чуе коментар или пък искаше да даде възможност на колегите си да асимилират досега прочетеното. Ковачев също бе изненадан и от това, че Консулов два дена е прекарал в библиотеката, и от текста, който им зачете. Ако е въпрос за някоя служебна справка, в тяхната библиотечна служба имаше всичко, което би могло да го удовлетвори. Но това какво е, какви бяха тия „Правила на скромността“? И едва като чу четвъртото правило някаква мисъл проблесна пред очите му, някакъв образ изплава в съзнанието му. Образът на Петров. Та това е неговото описание, графична словесна скица на своеобразното му поведение — скромен, смирен, с леко наклонена напред глава и сведени очи, които те гледат винаги под брадата. Да, Консулов описваше държанието на Петров, но защо бе нарекъл поменика си „Правила на скромността“? В този миг Петев се размърда нервно, нетърпеливо, но той му направи знак да мълчи, да изчака и продължи да слуша.