Но фантазията му отново се разиграва… Той и Майкъл — страстно оплетени: полуразтворени и притиснати устни… Видението е толкова ярко, че Джейсън става рязко, като при това обръща чашата вино, донесено от Стесин, и в същото време, докато Стесин с ловко движение подхваща чашата, той прекосява стаята, зашеметен от острата издатина, издуваща плътните му зелени със златно шорти. Той се приближава към Микаела и поставя дланта си върху една от гърдите й. Зърното й е меко. Той се притиска към Микаела, захапвайки леко шията й. Микаела приема равнодушно тези знаци на внимание и не спира програмирането на обеда. Но когато той, все още в безразсъдство промъква лявата си ръка под саронга й, преминава по корема и по слабините, тя недоволно раздвижва бедра и сърдито шепне:
— Стига! Не пред гостите…
В изстъпление той намира ароматните благовония и ги предлага на всички. Стесин отказва — тя е бременна. Пухкаво, приятно момиче, благодушно и лекомислено…
Джейсън смръква дълбоко и чувства вътрешно облекчение. Сега той може да погледне Майкъл, без да рискува да стане жертва на неестественото си влечение. Но грешните мисли още не са го напуснали.
„Подозира ли Майкъл нещо? Интересно как би реагирал, може би ще се посмее, ако му разкажа? А ако той ме помоли да се отдам, какво бих направил?“
Джейсън смръква още веднъж и роякът жужащи мисли се разсейва.
След малко обаче отново го овладява вълнуваща фантазия. Той вижда разтворените крака на Микаела, които се показват изпод лежащото, рязко клатещо се тяло на Майкъл; вижда детското, развълнувано лице, поглеждащо зад движещите се плещи.
Те чудесно са си прекарвали времето. Майкъл е първият, който я е познал. Може би на девет или на десет години. А може би и по-рано… Въображението му рисува картините на техните неловки експерименти. "Другия път аз ще се кача върху тебе, Майкъл. О… О-ооо! Така е значително по-дълбоко… Мислиш ли, че го правим както трябва?… Хайде да опитаме по друг начин. Сложи си ръката тук… Целуни ме пак. Така… Ох, боли! О-о!… Така… чудесно… Така… така… още малко… още… о-ооооо!…
Да, чудесно са си прекарвали времето.
— Какво има, Джейсън? — достига до него гласът на Микаела. — Изглеждаш като пиян.
С усилие на волята Джейсън се заставя да излезе от транса. Ръцете му треперят. Още едно дръпване. Не се случва толкова често да изпуши три парчета до обед.
Микаела е приготвила разкошен пир. Протеинови бифтеци, салата от кореноплоди, пищен пудинг, сосове, рибена супа. Нищо рекомбинирано или отчасти синтетично. Следващите две седмици ще им се наложи да се хранят по-ограничено, докато не покрият дефицита в своя бюджет. Джейсън скрива раздразнението си. Майкъл винаги яде много, когато е у тях. А Майкъл е тук най-малко пет пъти в годината и винаги за него се готви пиршество. Подозренията на Джейсън се събуждат отново. „Не става ли между тях нещо тайно? Не тлее ли досега страстното детско увлечение? Да допуснем, че съвкуплението на дванадесетгодишни близнаци е доста пикантно, но следва ли да продължават и сега, когато са по на двадесет и три и вече са женени? Майкъл — любовникът в моето легло?“ Джейсън се сърди на себе си. Не му стига че е измъчен от идиотските си хомосексуални влечения към Майкъл, но сега се мъчи с видения за кръвосмесителни „занимания“ зад гърба му, което отравя часовете на почивката му.
„И какво, ако се съвкупляват? Нищо обществено осъдително няма в това. Търсете наслаждение където искате. И в «цепката» на сестра си, ако толкова ви сърби. Не! Нека Микаела да е достъпна за всички мъже на гонада 116, само не и за нещастния Майкъл! Нека половият му член стане такъв, че тя да не го усеща както трябва… Ах! Бъди реалист, — казва си той. — Кръвосмесителните забрани имат смисъл там, където не действа естественият отбор. А впрочем те може би никога не са се съвкуплявали“… Той се удивлява колко непристойност е избуяла в него за последно време. „Това е заради търканията с Микаела, — решава той, — нейната студенина ме принуждава да заемам всякакви неудовлетворителни пози. Ама че кучка! Ако не престане да ме дразни, аз… Какво аз? Освен да съблазня Майкъл и да й го отнема?“
Той се смее над сложността на собствените си планове.
— Какво забавно има? — пита Микаела. — Сподели го с нас, Джейсън.
Той смутено вдига очи: какво да й каже?
— Глупава мисъл, — импровизира той, — за теб и за Майкъл и за това, колко си приличате. Помислих какво ще стане ако при теб дойде блудник, а вие сте си разменили стаите. Той се вмъква под одеялото и открива, че лежи с мъж и…
Джейсън млъква, поразен от ужасяващата безсмисленост на казаното.
— Каква странна фантазия! — казва Микаела.