— Благодаря за тази формулировка, скъпа — каза той и погали Тюва по главата.
— Пак заповядай, тате — каза тя учтиво, без да разбира за какво точно й благодари той.
В следващия момент се затича към бебето, което се канеше да налапа цяла шепа пясък.
— Не, не, момче, пясъкът не се яде — каза тя, хвана ръчичката му и изтръска внимателно пясъка от нея.
— Каква хубава малка бавачка си имаме — каза жената и се усмихна широко на Мартин.
Трапчинките й го накараха да се изчерви още повече.
— Обещавам, че ще се опитам този път да не ритам детето ти.
— Оценявам го — каза тя и отново му се усмихна, при което дори ушите му почервеняха.
— Мартин Мулин — каза той и протегна ръка.
— Мете Лауритсен.
Дланта й беше топла и суха.
— От Норвегия ли си? — попита той, разпознавайки лекия акцент.
— Да, там съм родена, но живея в Швеция вече петнайсет години. От Халден съм, но бившият ми мъж е от Танумсхеде. Онзи, с когото ме чу да се карам по телефона онзи ден.
Тя направи извинителна физиономия.
— Сега всичко наред ли е? — попита Мартин.
С периферното си зрение виждаше как Тюва продължава да се занимава с бебето.
— Не, не може да се каже. Все още е твърде зает с новата си приятелка, за да отделя време за Лилеман[45].
— Лилеман ли се казва? — пошегува се Мартин, въпреки че вече знаеше името на сина й.
— Не, разбира се — засмя се Мете и хвърли любвеобилен поглед към сина си. — Казва се Йон, на баща ми, но го наричам Лилеман. Надявам се да успея да спра, преди да е станал тийнейджър.
— Така ще е най-добре — каза Мартин с престорена сериозност, а стомахът му направи салто, когато видя блясъка в очите й.
— С какво се занимаваш? — попита тя.
За миг му се стори, че интонацията й е леко закачлива, но не можеше да прецени дали просто не му се иска да е така.
— Полицай съм — каза Мартин и сам долови гордостта в гласа си.
И наистина се гордееше с професията си. Искаше да стане полицай още от малък и никога не се бе колебал в избора си. Когато Пия умря, работата го спаси. Останалите служители в управлението бяха много повече от негови колеги, те бяха семейството му. Дори Мелберг. Всяко семейство си имаше по един дисфункционален член и спокойно можеше да се каже, че Бертил изпълняваше тази роля повече от добре.
— Полицай — каза тя. — Яко.
— Ами ти?
— Работя като финансов асистент в една кантора в Гребестад.
— Тук ли живееш? — попита Мартин.
— Да. Таткото на Йон е тук. Но ако не смята да бъде част от живота му, тогава не знам…
Тя се загледа в сина си, когото Тюва прегръщаше и целуваше.
— Още не се е научила, че не трябва да бъде твърде настоятелна — каза Мартин през смях.
— Някой от нас така и не се научават — каза тя с широка усмивка.
После се поколеба.
— Е… в случай че не е твърде натрапчиво… Какво ще кажеш някой ден да излезем на вечеря?
Тя като че ли съжали веднага, след като го каза, но стомахът на Мартин отново започна да се премята.
— С удоволствие! — възкликна той твърде ентусиазирано. — При едно условие…
— Какво? — попита Мете подозрително.
— Аз черпя.
Трапчинките отново се появиха и Мартин усети как нещо в него започва полека да се размразява.
— Къде са Мартин и Паула? Още ли не са се върнали? — попита Йоста, щом седна на стола пред бюрото на Патрик.
Когато Аника му предаде съобщението, Йоста реши, че то се отнася за всички, но засега никой друг не се бе появил.
— Освободих ги за кратко. Мартин отиде да вземе Тюва, а Паула също искаше да се види със семейството си, но скоро ще се върнат.
Йоста кимна и зачака Патрик да му обясни за какво става дума.
— Чух се с Педерсен и Турбьорн — каза Патрик.
Йоста се поизправи. Имаше чувството, че откакто намериха момичето, тъпчат на едно място, така че в момента всяка информация, която би могла да им помогне поне малко, беше безценна.
— Какво казаха?
— Аутопсията е готова и получих предварителен доклад. Турбьорн и момчетата му още не са готови, но го принудих да ми даде първоначална оценка.
— И? — попита Йоста, а сърцето му заби по-бързо.
Толкова му се искаше да може да предостави на родителите на Неа някаква информация, нещо окончателно.
— По всяка вероятност момичето не е убито при езерото. Това вероятно е вторично местопрестъпление, така че трябва възможно най-бързо да открием първичното.
Йоста преглътна. Беше приел, че Неа е убита в гората. Това, че тялото е било преместено, променяше всичко, макар и засега да не можеха да кажат как точно.