За миг Мелберг усети известно колебание. Но у дома му се налагаше да се справя с предостатъчно ядосани женоря, така че не се плашеше толкова лесно. Осъзна, че може би трябваше да вземе преводач, но реши, че вече няма време. Трябваше да прибегне до хитрост. Като лисица. В Швеция не бяха нужни разрешителни в писмена форма, но той знаеше, че в много други страни са необходими. Хрумна му гениална идея. Посегна към джоба си, извади отвътре един документ и старателно го разгъна.
— I have a permission to look in your house — каза той и й показа бележката със сериозно изражение. — You do know this? A permission?[52]
Мелберг размаха листа хартия пред нея, сбърчил чело. Жената се загледа в документа. Вече не изглеждаше толкова решителна и след малко отстъпи встрани и кимна. Мелберг напъха доволно ветеринарното свидетелство от прегледа на Ернст в джоба си. Когато ставаше въпрос за толкова важни дела, всички средства бяха позволени.
Бохуслен, 1672
Едно от нещата, на които баба научи Елин, беше да следи годишните времена. В края на пролетта идваше време да се събират много от билките и цветята, които щяха да са й необходими през останалата част от годината. Затова веднага щом й се освободеше малко време, тя тръгваше по поляните. След като набереше растенията, Елин ги изсушаваше старателно в малкото кътче, което й бе отредено в колибата на прислугата. Билките и цветята бяха в изобилие, дъждовната ранна пролет бе последвана от слънчево време и сега навсякъде бе избуяла зеленина. А и земите в стопанството бяха прекрасни за разходка. Имаше ливади, зелени хълмове, мочурливи местности, пасища, гори. Гледката беше възхитителна и Елин си тананикаше, докато вървеше с кошницата в ръка и избираше най-добрите екземпляри от тези растения, които притежаваха нужните качества, за да може да цери и облекчава болежките на хора и животни. Това беше най-хубавото време в годината и Елин за пръв път от много време чувстваше нещо като щастие.
Спря пред стария заслон и седна да си почине. Теренът беше тежък и въпреки че бе здрава и силна, Елин се беше задъхала. Разполагаше с два часа за себе си, след като подкупи най-младата прислужница Стина да поеме задълженията й. В замяна й обеща, че ще й каже правилните заклинания, с които да привлече един ухажор. Знаеше, че трябва да използва оскъдното време за нещо полезно, но природата ухаеше толкова хубаво, слънцето грееше така приятно, а небето бе толкова синьо. Няколко минути наслада за душата нямаше да навредят, каза си тя. После легна в тревата, изпъна ръце и впери поглед в небосвода. Знаеше, че Бог е навсякъде, но не можеше да не си мисли, че в момента, на това място, той е още по-близо. Че е седнал и е нарисувал този ден с всички бои на света.
Тялото й се отпусна. Миризмата на трева и цветя в ноздрите й, облаците, които бавно се плъзгаха по синьото небе, мекотата на земята, всичко това нежно я приспиваше. Клепачите й натежаваха все повече и накрая тя не устоя и ги остави да се затворят.
Събуди се, защото нещо я погъделичка по лицето. Елин сбърчи нос, но това не помогна и тя го разтърка с ръка, при което чу приглушен смях току до себе си и бързо се надигна. Пребен седеше до нея със стрък трева в ръка.
— Какво си мисли той! — възкликна тя и се опита да звучи ядосано, но в гласа й напираше смях.
Пребен се усмихна широко и сините му учи я притеглиха навътре.
— Елин изглеждаше толкова спокойна, докато спеше — каза той и отново я докосна закачливо с тревичката.
Тя искаше да стане, да изтупа полите си, да вземе препълнената си кошница и да отпраши към стопанството. Така беше редно. Така трябваше да постъпи. Но докато седяха в тревата до изоставения заслон, те не бяха господар и прислужница. Нито дори зет и балдъза. Бяха Елин и Пребен. Над тях Бог бе изрисувал най-сините цветове, а под тях — най-зелените. Елин искаше едно, после друго. Знаеше какво трябва и на какво е способна. И определено не беше способна да стане и да си тръгне. Пребен я гледаше по начин, по който не я бе гледал никой, откакто Пер умря. Представи си го с Мерта, с кутрето в прегръдките си, с перчема, паднал пред очите му. Представи си го как милва нежно носа на Звездичка, когато я боли. И без сама да знае какво я прихвана, Елин се наведе напред и го целуна. В първия момент той застина. Тя усети как устните му се втвърдяват, а тялото му се отдръпва предпазливо. Но после Пребен омекна и се притисна до нея. Въпреки че това, което правеха, бе грешно, Бог сякаш ги гледаше и се усмихваше с цялото си всемогъщество.