— Аднан и Калил са тук.
— Аднан и Калил?
Бил разтърка очи в опит да се разсъни.
— Чакат долу. Нещо се е случило…
Гун сведе поглед и Бил наистина се притесни. Обикновено жена му никога не губеше присъствие на духа.
Когато слезе на долния етаж, видя Аднан и Калил, които обикаляха напред-назад във всекидневната.
— Здравейте, момчета! Hello boys! What has happened?
Те заговориха един през друг на английски и Бил се помъчи да разбере какво казват.
— What? Какво? Карим? Говорете по-бавно, момчета. Slowly!
Аднан кимна към Калил, който обясни какво е станало. Бил веднага се разбуди и погледна Гун, която изглеждаше също толкова обезпокоена, колкото се чувстваше и той.
— Това е лудост! Полицията го е арестувала? Не могат да правят така!
Аднан и Калил продължиха да говорят един през друг и Бил вдигна ръка.
— Спокойно, момчета. Easy, boys. Аз ще се погрижа. Това тук е Швеция. Полицията не арестува хората току-така, не сме някоя проклета бананова република.
Гун кимна и това стопли сърцето му.
От горния етаж се чу шум.
— Нали ви казах.
Нилс се появи и тръгна надолу по стълбите. В очите му имаше странен блясък, който Бил не можеше да разпознае, а и не беше сигурен, че иска.
— Не ви ли казах? Трябва да е бил някой от пришълците. Навсякъде приказват за това как някой от бежанския център е прочел за стария случай и е решил да пробва. Всички знаят какви типове има там! Хората са толкова наивни! Онези не идват тук, защото се нуждаят от помощ. Това са просто икономически бежанци и престъпници!
Косата на Нилс беше рошава, а той говореше толкова разпалено, че думите му се преплитаха. На Бил му прилоша от погледа, който синът му хвърли на Аднан и Калил.
— Колко сте глупави, мислите си, че става дума за хуманитарна помощ, а всъщност оставяте изнасилвачи и крадци да залеят страната ни. Оставихте се да ви подлъжат като двама идиоти, надявам се, разбирате колко много сте сгрешили. Онзи гнусен тип, който е убил детето, трябва да изгние в затвора и…
Шамарът, който Гун удари на Нилс, отекна в цялата всекидневна. Нилс ахна и погледна шокирано майка си. Ненадейно отново се бе превърнал в дете.
— Върви по дяволите! — изкрещя той и изтича нагоре по стълбите, допрял ръка до бузата си.
Бил се приближи до Гун, която стоеше и се взираше в дланта си. Той я прегърна, след което се обърна към Аднан и Калил, които като че ли не знаеха къде да се дянат.
— Sorry about my son. Don’t worry. I will fix this.[56]
Цялата история го изпълваше с безпокойство. Познаваше родния си край. И хората, които живееха тук. Те никога не бяха приемали с отворени обятия чуждото и различното. Ако едно от момчетата в бежанския център бе заподозряно за убийството на малко местно момиче, скоро щеше да настане същински ад.
— Отивам в управлението — каза Бил и обу чифт летни мокасини. — Предай на Нилс, че двамата сериозно ще си поговорим, когато се прибера.
— Аз съм първа на опашката — каза Гун.
Когато потеглиха, Бил видя в огледалото как Гун стои на вратата със скръстени ръце и мрачно изражение. За миг почти му стана жал за Нилс, но после видя страха в очите на Аднан и Калил и съчувствието му се изпари също толкова бързо, колкото се бе появило.
Джеймс се втурна нагоре по стълбите. Слуховете, които се носеха из градчето, го заредиха с енергия и го накараха да се размърда.
Той отвори рязко външната врата.
— Знаех си! — каза Джеймс и погледна Хелен, която подскочи до кухненския плот.
— Какво е станало?
Беше видимо пребледняла и той, както обикновено, се замисли колко слабохарактерна бе жена му. Без него беше изгубена. Джеймс трябваше да я учи на всичко и да я закриля.
Настани се до масата и каза:
— Кафе. После ще ти разкажа.
Хелен, изглежда, тъкмо бе сложила каната, защото кафето вече течеше през филтъра. Тя взе чашата му и наля, въпреки че струйката още не бе спряла. Добави мляко, не твърде много, нито твърде малко, и му поднесе кафето.
— Арестували са някого за убийството на момичето — каза Джеймс, когато Хелен вдигна каната, за да избърше дъното на кафеварката.
Внезапният трясък, който се разнесе, когато каната се разби в пода, го стресна толкова много, че той заля ризата си с кафе.
— Какво правиш? — извика Джеймс и скочи от стола.
— Извинявай, извинявай — каза Хелен и побърза да вземе метлата и лопатката, които стояха до вратата.
Докато тя метеше, Джеймс се пресегна към домакинската хартия и попи петното по ризата си.
— Сега трябва да купим нова кана — каза той и седна. — Не сме направени от пари.