Светлината от телевизора примигваше във всекидневната и той се запъти право натам. Във вечери като тази наистина имаше нужда да се сгуши плътно до Ерика.
Тя грейна, когато го видя, и той се хвърли на дивана до нея.
— Тежък ден? — каза тя и той можа единствено да кимне.
Телефонът в управлението бе звънял непрекъснато. Аника трябваше непрестанно да разговаря с медии, „загрижени граждани“ и обикновени откачалки. Всички искаха едно и също, да питат дали наистина са задържали човек от бежанския лагер за убийството на момичето. Вечерните вестници бяха особено настоятелни, затова Патрик обяви пресконференция в осем сутринта на следващия ден. Нямаше да му се събере много сън, тъй като трябваше да подготви доста неща и внимателно да обмисли какво ще каже. Единият вариант беше просто да остави Мелберг на вълците, но в управлението се подкрепяха едни други. В добро и лошо.
— Разкажи ми — каза Ерика и облегна русата си глава на рамото му.
Тя му предложи чаша червено вино, но той поклати глава. Утре сутринта трябваше да е в състояние да мисли колкото се може по-ясно.
Разказа й всичко, без заобикалки.
— Шегуваш се! — възкликна Ерика и се поизправи. — И как ще постъпите? Как мислите да оправите кашата?
— Никога не съм се срамувал толкова много, колкото когато влязох в ареста. Карим беше раздрал ръцете си с нокти. Погледът му беше празен.
— Няма защо да се срамуваш — каза Ерика и го погали по бузата. — Новината разчу ли се?
— Да, за жалост. Сега ще видим тъмната страна на човечеството. Изведнъж всички започнаха да твърдят, че „от самото начало“ са знаели, че го е извършил „някой от ония чужденци“.
Патрик разтри веждите си.
Внезапно всичко се бе усложнило безкрайно. Обичаше този край и хората тук, но знаеше също така колко лесно покълва страхът. Жителите на Бохуслен предпочитаха да се придържат към традициите и районът лесно ставаше развъдник на подозрения и осъдителни коментари. Понякога му се струваше, че нещата не са се променили кой знае колко от времето на Шартау[58]. В същото време хора като Бил бяха доказателство, че има и противодействащи сили.
— Какво каза семейството на момичето? — попита Ерика и изключи телевизора, така че всекидневната остана осветена само от свещите и камината.
— Още не знаят, или поне не от нас. Но вече сигурно са чули от другаде. Йоста ще отиде да говори с тях утре сутринта и ще им покаже снимка на бельото, за да видим дали ще го разпознаят.
— Как мина техническият оглед в дома им?
— Успяхме да приключим само с къщата, преди Мелберг да се обади и да повика Турбьорн. Експертите тъкмо щяха да започнат с обора, но ще трябва да продължим по-късно. Може обаче и да не се наложи.
— Какво имаш предвид? Мислиш ли, че Карим все пак може да е виновен?
— Не знам — отговори Патрик. — Твърде много неща изглеждат нагласени. Кой се е обадил? Откъде е знаел, че бельото е в дома на Карим? Прослушахме разговора и макар човекът да е използвал някаква технология за преправяне на гласа, ясно си личеше, че няма акцент. Което автоматично ме кара да се съмнявам в мотивите му. Но може би просто съм циник.
— Не, и аз смятам така — каза Ерика.
Петер видя как зъбните колелца в мозъка й започват да се въртят.
— Карим беше ли сред доброволците от бежанския център, които помогнаха за търсенето на Неа?
Патрик кимна.
— Да, той беше един от тримата, които я намериха. Само по себе си това е било отлична възможност да заличи следите след себе си. Ако намерим фибри, отпечатъци от обувки или нещо друго, което да го свързва с местопрестъплението, той може просто да каже, че са попаднали там, когато е намерил тялото.
— Ако наистина е обмислил нещата толкова добре, едва ли му е за пръв път — каза Ерика.
— Да, съгласен съм. Проблемът е просто, че не знаем нищо за миналото му, освен че е дошъл тук като бежанец. Разполагаме само с информацията, която той е предоставил, както и с това, което е записано в досието му, откакто е пристигнал тук. Тоест нищо. Няма провинения. А и останах с добро впечатление от него по време на разговора ни. Когато разбра за какво става дума, обясни, че жена му може да потвърди алибито му и че няма представа как бельото се е озовало в къщата. Понеже със съпругата му бяха сериозно разтърсени от станалото, го пуснахме с уговорката да дойде за разпит утре сутринта.
58
Хенрик Шартау (1757–1825), шведски свещеник пиетист, известен със строгите си проповеди. — Б. пр.