Сам прокара пръст по разпечатката от статията.
— Трябва да са носели такъв мрак в себе си… — каза той. — Точно като нас двамата.
Джеси настръхна. Продължи да разлиства материалите и забеляза снимка на усмихнатата Стела.
— Но какво ги е накарало да го извършат? Как можеш да се ядосаш толкова на… едно дете?
Джеси посочи снимката, а Сам се изправи. Лицето му беше пламнало.
— Заради… мрака, Джеси. По дяволите, не разбираш ли? Как може да не РАЗБИРАШ?
Джеси се стресна. Гледаше го, без да знае какво да каже. Не разбираше откъде се бе появил този внезапен гняв. Не можа да спре сълзите си.
Яростта, изписана на лицето на Сам, се стопи. Той клекна пред нея.
— Извинявай, извинявай, извинявай — каза той, обви ръце около краката й и зарови глава в скута й. — Не исках да се ядосвам, просто съм толкова объркан. Целият кипя отвътре и ми се ще просто да… да взривя целия свят.
Джеси кимна. Разбираше какво има предвид. Имаше само един човек, за когото й пукаше, и това беше Сам. Другите бяха показали единствено, че искат да я унижат, да я накарат да се чувства малка и безпомощна.
— Извинявай — каза той отново и избърса сълзите й. — Никога не бих могъл да те нараня. Ти си единствената, на която не искам да навредя.
Дървеният кей под краката й беше топъл, почти горещ. Сладоледът се топеше по-бързо, отколкото Вендела смогваше да го яде. Но Басе се затрудняваше още повече от нея и ближеше трескаво ръката си, за да спре шоколадените струйки, които се стичаха по кожата му. Понякога беше направо като дете.
Вендела не можа да не се засмее. Притисна се до Нилс, който я прегърна. Близостта до него я накара да се почувства сякаш всичко отново е наред. Помогна й да забрави снимките в нета от тази сутрин. Горящите сгради. Нещата бяха отишли твърде далеч. Но това не можеше да има нещо общо с тях. Или?
На Басе в крайна сметка му дойде до гуша от топящия се сладолед и хвърли остатъците във водата, а една чайка веднага се спусна след тях.
Басе се обърна към приятелите си.
— Мама и татко няма да се приберат този уикенд, както планираха първоначално — каза той. — Няма да ги има още една седмица.
— Ще има парти — каза Нилс и се усмихна на Басе, който придоби онзи несигурен вид, който можеше да бъде толкова досаден.
Вендела въздъхна, а Нилс пак се ухили.
— Хайде де. Ще бъде нещо като подгряващ купон за училищното парти в общинския дом[60] следващата събота! Ще поканим готини хора, ще вземем домашен алкохол и ще си изкараме супер.
— Не знам…
Но Нилс вече беше спечелил, Вендела го знаеше.
Пред очите й отново изникнаха димящите къщи. Искаше да забрави за тях и за крещящото заглавие: „Жена в тежко състояние“. Изведнъж разбра какво й се прави.
Нилс беше пожелал да изчакат да започне учебната година, преди да разпространят голата снимка на Джеси, така че ефектът да е максимален. Но може би все пак можеха да я използват малко по-рано?
— Имам идея — каза тя.
Бенгт го посрещна още на двора веднага щом полицейският автомобил спря отпред. Йоста си пое дълбоко дъх, преди да слезе. Вече знаеше каква посока ще поеме разговорът.
— Вярно ли е, че сте задържали един от ония бежанци? — попита той, крачейки напред-назад. — Чух даже, че бил един от участниците в живата верига! Тия типове нямат никаква съвест. Трябваше да ме послушате от самото начало!
— Все още не знаем нищо със сигурност — каза Йоста и тръгна към къщата.
Както винаги, коремът го сви, когато видя дрехите на Неа, които все още висяха на простора отвън. Не му харесваше злорадството, изписано на лицето на Бенгт, още повече сега след пожара, но в същото време му съчувстваше заради мъката, която преживяваше. А и разбираше нуждата от прости решения, която изпитваха хората. Проблемът беше, че простите отговори рядко бяха верни. Реалността имаше склонността да бъде по-сложна, отколкото им се искаше на повечето хора.
— Може ли да вляза? — попита Йоста, а Бенгт отвори входната врата.
— Ще повикаш ли Петер и Ева? — каза Бенгт на съпругата си, която кимна.
Петер слезе първи, следван от Ева. Изглеждаха сънени.
Петер седна и направи знак на Йоста да направи същото.
Започваше да свиква да седи в кухнята им. Искаше му се обаче някой ден да може да им донесе окончателен отговор. Съзнаваше, че за пореден път ще ги разочарова. Освен това доверието им към полицията вече беше накърнено след вчерашния обиск и Йоста не знаеше как да подходи. Беше не по-малко ядосан от Патрик заради пожара и начина, по който Мелберг се беше отнесъл с Карим и семейството му. В същото време обаче не можеше да изключи възможността наистина да са открили решаващи доказателства в дома им и в крайна сметка извършителят да е Карим. Всичко беше толкова неясно и объркано.
60
Става дума за общински институции, характерни за Швеция и изпълняващи функции, донякъде сходни с тези на нашите читалища. — Б. пр.