— Ще се прибирам — каза Мелберг, подавайки глава в кухнята. — На Рита й идва твърде много да се грижи сама за всички хлапета. Преди това ще мина през пекарната да купя малко кифли.
Миг по-късно обаче нещо го усъмни.
— Всъщност как мислите, те ядат ли кифли?
Паула се обърна към Мартин и завъртя очи.
— Да, ядат кифли, Бертил. Идват от Сирия. Не падат от космоса.
— Няма причина да се държиш така само защото съм задал прост въпрос — каза Мелберг нацупено.
Ернст опъна каишката, нетърпелив да излезе навън.
Паула кимна и се усмихна на Мелберг.
— Мисля, че кифлите са добра идея — каза тя. — Само не забравяй да вземеш винербрьод[67] за Лео.
Мелберг изсумтя.
— Как бих могъл да забравя, че любимецът на дядко предпочита винербрьод?
После се обърна и поведе Ернст навън.
— Бертил е наказанието за греховете ми — каза Паула, загледана след тях.
Мартин тръсна глава.
— Да, така и няма да го разбера.
Паула отново придоби сериозно изражение.
— Успя ли да се свържеш с расистките фаланги?
— Обадих се на няколко души, с които имам контакт от едно време, но казват, че не знаят нищо за пожара.
— Не се учудвам — каза Паула. — Не можем да очакваме, че някой ще вдигне ръка и ще каже: „Ние бяхме“.
— Не, но не са от най-умните хора, така че рано или късно някой ще се разприказва. А може и някой да си има причини да ги издаде… не е невъзможно. Ще продължа да друсам дървото, пък ще видим какво ще изпадне.
Паула отпи от кафето си. От умората се чувстваше тромава и натежала.
— Мислиш ли, че обискът ще доведе до нещо?
Мартин се поколеба, после поклати глава.
— Предполагам, че не. Не открихме нищо в къщата, а и не мисля, че семейството е замесено.
— Скоро ще останем без следи — каза Паула, наблюдавайки Мартин. — Нямаме свидетели, нямаме физически доказателства и не можахме да открием връзка с убийството на Стела, въпреки всички прилики. Всъщност започвам да си мисля, че в крайна сметка няма такава. Случаят е добре известен на местните, всички знаят подробностите и къде е била намерена Стела, няма нищо тайно. Всеки би могъл да изкопира убийството, но можем само да предполагаме за мотивите.
— Ами съмненията на Лейф? Относно вината на момичетата. Какво го е накарало ненадейно да си промени мнението? И после да се самоубие.
— Не знам — отговори Паула изморено и разтърка очи. — Имам чувството, че тъпчем на едно място. А освен това не сме доникъде с разследването на палежа. Дали наистина ще се справим?
— Разбира се — каза Мартин и се изправи. — Ще измислим нещо.
Паула просто кимна. Искаше й се да му вярва, но покрай умората започваше да я обзема и чувство за безнадеждност. Чудеше се дали и останалите изпитват същото.
— Слушай, аз трябва да тръгвам, имам малко работа…
Мартин пристъпваше от крак на крак. В първия момент Паула не реагира, но после се усмихна широко.
— Да, вярно, днес е големият ден. Вечеря с момичето от общинския дом…
На Мартин като че му се искаше да потъне в земята.
— Ох, това е просто вечеря. Ще видим какво ще излезе.
— Ммм… — каза Паула многозначително и получи среден пръст от Мартин, който тръгна към изхода.
Тя се засмя и викна след него:
— Успех! Като карането на колело е!
В отговор Мартин просто блъсна вратата. Паула погледна часовника. Реши да поработи още един час, после щеше да приключи за днес.
Басе живееше в стара къща с еркери и множество ъгли. Джеси искаше да се наслади на мястото, което така се различаваше от всичко, с което бе свикнала. Но внезапно се изплаши, когато непознат човек отвори вратата и тя видя тълпата в къщата.
Почти всички вътре бяха пияни и се държаха разпасано по начин, който не беше присъщ на Джеси. Никога не я канеха по такива партита. Прииска й се да се обърне и да избяга, но Вендела я хвана за ръката и я отведе до една маса в далечния край на всекидневната. Там имаше купища бутилки бира, твърд алкохол и вино.
— На родителите на Басе ли са? — попита Джеси.
— Не, делим си ги — каза Вендела и отметна дългата си, светла коса. — Когато правим купон, всеки носи каквото може.
— Аз можех да взема шампанско… — смотолеви Джеси и веднага се почувства глупаво.
Вендела се засмя.
— Не, ти си нова, пък и си нещо като… почетен гост. Какво ще пиеш?
Джеси разгледа бутилките пред себе си.
— Досега съм пила само шампанско — каза тя.
— Време ти е за истинско питие. Ще ти забъркам нещо.
Вендела се пресегна и взе голяма пластмасова чаша. Сипа вътре няколко различни неща и завърши с малко спрайт.