Знаеше, че трябва да спи. Но не обичаше да си ляга без Ерика. Беше някак тъжно да се свие в своята половина от леглото, докато нейната зее празна. От много години имаха ритуал, когато си лягаха. Освен ако не беше някоя от твърде редките им интимни вечери, те се целуваха за лека нощ и после се държаха за ръце под одеялото, докато заспят. Така че той предпочиташе да остане буден и да я изчака, макар да знаеше, че утре трябва да става рано. Така и така, ако отидеше да си легне, щеше само да се върти в леглото.
Наближаваше един часът, когато някой дръпна вратата. Чуха се ругатни и дрънчене на ключове. Патрик наостри уши. Възможно ли беше милата му съпруга да е попрекалила с питиетата? Не беше виждал Ерика пияна от сватбата им насам, но съдейки по очевидните й затруднения с външната врата, изглежда, това се бе случило отново. Остави чашата вино, мина през всекидневната, като едва не се препъна в картината, която Ерика беше купила от галерията, и продължи към антрето. Ерика все още не бе успяла да си отключи, а с ругатните, които се чуваха от другата страна на вратата, би се гордял всеки моряк. Той завъртя ключа и натисна дръжката. Ерика остана на място със своя ключ в ръка, взирайки се изненадано ту в него, ту в отворената врата. После грейна.
— Хееей! Скъпи!
Тя се хвърли на врата му и Патрик трябваше да се хване, за да не падне.
— По-тихо, децата спят — каза той през смях.
Ерика кимна сериозно и сложи пръст на устата си, мъчейки се да запази равновесие.
— Ще бъда тихааа… децата спяаат…
— Точно така, мъниците спят — каза той и подаде ръка на съпругата си.
Отведе я в кухнята и я настани на един стол. После наля кана вода и я остави пред нея заедно с една чаша и две таблетки ипрен[70].
— Изпий водата. И вземи два ипрена. Иначе утре ще си труп…
— Толкова си мил — каза Ерика, опитвайки се да фокусира погледа си върху него.
Очевидно си бяха пийнали на моминското парти. Зачуди се дали изобщо би искал да знае в какво състояние е майка му. По-скоро не.
— Начи… Кристина… — каза Ерика и изпи на екс първата чаша вода, а Патрик й наля нова. — Начи, Кристина… Такова, майка ти…
— Да, знам коя е Кристина.
Беше му наистина забавно. Искаше му се да я снима, но не смееше. Знаеше, че ако го направи, Ерика ще го убие.
— Тооолкова е хубава майка ти — каза тя и кимна.
Изпи и втората чаша и изхълца, а Патрик отново й наля от каната.
— Страаашно хубави крака има — каза Ерика и поклати глава.
— Кой има хубави крака? — попита той, опитвайки се да подреди малко бъркотията в главата на Ерика.
— Майка ти… Кристина. Свекърва ми.
— Аха, майка ми има хубави крака. Окей. Good to know.[71]
Накара я да изпие още една чаша. Утрешният ден можеше да се окаже предизвикателство за Ерика. Той трябваше да отиде на работа, а предполагаше, че майка му, която беше обичайната детегледачка, няма да е в детегледно състояние…
— Танцува тооолкова добре! Трябва да я поканят в Let’s Dance. Не мен. Аз не мога да танцувам…
Ерика поклати глава и изпи последната чаша вода и двете таблетки, които Патрик й подаде.
— Но беше забавно, танцувахме ча-ча-ча. Представяш ли си… Ча-ча-ча!
Тя изхълца, стана и го прегърна.
— Обииичам те. Искам да танцуваме ча-ча-ча…