— Наистина не изглеждаш особено свежа — каза Паула и й наля още малко кафе.
Двете останаха в кухнята с дневника на Лейф. Помагаха си в опитите да разчетат заврънкулките му. Най-интересно беше мистериозното число „11“ от деня на смъртта му. Лейф бе притежавал безнадеждно завъртения почерк на по-старото поколение, а явно бе имал и страст към необичайните съкращения, така че записките в календара приличаха по-скоро на някакъв шифър.
— Дали не е температурата? — попита Паула, мижейки към разтворената книга, сякаш това би й помогнало да разтълкува почерка.
— Не — каза Ерика. — Седмица по-рано е написал „55“, така че едва ли става дума за времето.
Тя изпъшка.
— Математиката и цифрите винаги са били ахилесовата ми пета, а и днес не съм в най-добрата си кондиция. Бях забравила, че на човек може да му е толкова лошо.
— Надявам се поне, че сте се забавлявали.
— Беше неочаквано хубаво! Днес на няколко пъти опитах да се обадя на Кристина, но тя вероятно все още лежи, заровила глава под възглавницата…
— Май трябва да последваш примера й.
— Да, би трябвало — измърмори Ерика, продължавайки да се взира в загадъчните записки.
Йоста влезе в кухнята.
— Здравейте, момичета, още ли сте тук? Няма ли да се прибереш и да си легнеш, Ерика? Изглеждаш доста отпаднала.
— Щях да се чувствам по-добре, ако не ми го натякваха през цялото време.
— Как мина? — попита Паула. — Какво каза Мари?
— Твърди, че се е прибрала с някакво младо момче, чието име не знае. Съчинила цялата история с режисьора, защото искала възможно най-бързо да се сдобие с алиби, което бихме приели.
— Вярвате ли й? — попита Паула.
— Не, и двамата с Патрик се съмняваме в думите й — каза той и си наля кафе.
После застана зад Ерика и разгледа разлистения календар.
— Стигнахте ли донякъде? — попита той.
— Не, записките са като неразгадаем шифър. Ти имаш ли идея какво може да означават числата „55“ и „11“?
Ерика показа на Йоста тайнствените бележки.
— Какви числа? — попита той. — Пише „SS“ и „JJ“.
Паула и Ерика го зяпнаха, а Йоста се засмя на учудените им изражения.
— Разбирам, че ви е трудно да го разчетете, но майка ми имаше същия почерк. Това са букви, не цифри. Предполагам, че са инициали.
— Прав си — възкликна Ерика. — Букви са!
— SS и JJ… — каза Паула замислено.
— Джеймс Йенсен[72], може би? — предположи Йоста.
— Да, възможно е — отвърна Паула. — Тези инициали не се срещат толкова често. Въпросът тогава е защо Лейф е записал името на мъжа на Хелен в календара си. Имал е уговорка с него? Срещнали ли са се?
— Ще трябва чисто и просто да попитате Джеймс — каза Ерика. — А какво мислите за „SS“? Кой може да е това? Разбира се, би могъл да е просто някой познат на Лейф, но Виола каза, че към края на живота му единственото, което имало значение за него, бил случаят „Стела“. Затова мисля, че инициалите по някакъв начин са свързани с разследването.
— Да, изглежда вероятно — съгласи се Йоста.
— За всеки случай ще се обадя на Виола да я питам. Няма нужда сами да си усложняваме живота, може би тя веднага ще се сети кой е „SS“.
— Докато чакаме загадката да се разплете, можем само да се надяваме, че медицинският преглед на трупа ще даде някакви резултати — каза Йоста.
— Да, винаги е трудно, когато случаите са толкова назад във времето — каза Паула. — Хората забравят, доказателствата се заличават, а с отварянето на гроба стреляме в тъмното. Нямаме представа дали то би могло по някакъв начин да ни осигури доказателства, че Лейф е бил убит.
Ерика кимна.
— Лейф сигурно е бил изправен пред същото предизвикателство, когато се е захванал повторно със случая „Стела“. Разстоянието на времето. Въпросът е дали е попаднал на нова информация, или е забелязал нещо в старите материали. Така ми се иска да имахме достъп до разговорите с Мари и Хелен.
Тя прокара ръка през косата си. Дори корените я боляха.
— Ако „JJ“ наистина е Джеймс Йенсен, може би той ще ни просветли дали наистина е трябвало да се срещне с Лейф — каза Йоста. — И дали това е станало…
Той погледна Паула.
— Какво ще кажеш? Да се отбием до Фелбака и да поговорим с мъжа на Хелен? Тъкмо ще те закараме, Ерика. Освен ако не искаш да хванеш автобуса, разбира се…
— О, не — каза Ерика.
Само при мисълта за автобуса й се догади.
— Първо ще му се обадим да проверим дали си е вкъщи, но няма да казваме за какво става дума. После тръгваме. Окей?
Йоста ги погледна въпросително. Двете кимнаха, а Паула се наведе към Ерика.