Брита продължи да разправя за дяволското петно върху тялото й, а после наговори и хиляда други лъжи, които една по една подпечатаха съдбата й. През това време Елин просто копнееше процесът да свърши. Смъртта я очакваше, знаеше го. Но все още се надяваше, че дъщеря й може да живее добре. Мерта беше всичко. Нищо друго нямаше значение.
— Нещата се задвижват — каза Патрик и почувства познатия гъдел в стомаха, който се появяваше, когато възлите в някое разследване започнеха бавно да се разплитат.
Това бе една от причините професията му да е толкова вълнуваща. В един момент положението можеше да изглежда безизходно, а в следващия се задействаше прословутият ефект на кетчупа[74] и всичко си идваше на мястото.
— Обади се Педерсен. Няма да повярвате, но са открили изчезналия куршум в ковчега. Поради недоглеждане при аутопсията е останал в главата на Лейф.
— И затова никой не можа да го открие? — каза Йоста.
— Станалото, станало — каза Патрик. — Във всеки случай куршумът се намери. А и получих предварителен доклад от Турбьорн. Куршумът е с плътна метална обвивка, четиридесет и пети калибър. Няма смисъл да обяснявам какво означава това, вероятно сте по-добре запознати от мен. Важното в случая е, че пистолетът е бил колт.
— Това означава ли, че сега можем да потвърдим, че самоубийството на Лейф всъщност е убийство? — попита Мартин.
Патрик се замисли. В едно разследване беше от изключителна важност да не се вадят прибързани заключения, колкото и вероятни да изглеждаха. Накрая обаче каза:
— Лейф е бил левичар, но е прострелян в дясното слепоочие и е държал пистолета с дясната ръка. Това е било личното му оръжие, валтер ППК, трийсет и втори калибър. Четиридесет и пет калибровият куршум няма как да е изстрелян с този пистолет. Затова смея да твърдя, че по всяка вероятност става дума за убийство, не за самоубийство. Имаме и заподозрян. Лейф е отбелязал инициалите „JJ“ в календара си, а познаваме Джеймс Йенсен, който има колт М1911. Това оръжие се връзва с куршума, намерен при тялото, или поне при останките.
— Да, Джеймс с гордост ни показа любимия си пистолет, когато се срещнахме — каза Паула мрачно.
— Добре, но как можем да го свържем с куршума? И с убийството на Лейф? — попита Йоста. — Всичко това са предположения. В Швеция сигурно има хиляди хора, които притежават колт, както законно, така и незаконно. Това, че „JJ“ означава Джеймс Йенсен, също е наша догадка, не е нещо доказано.
— Трябва да проверим дали куршумът идва от същото оръжие — каза Патрик бавно. — Съмнявам се, че прокурорът ще ни даде разрешение за обиск въз основа на това, с което разполагаме, така че това е ключовият въпрос — какви възможности имаме да направим сравнението?
Паула вдигна ръка и Патрик кимна към нея.
— Джеймс упражнява стрелбата си на обществена територия. Когато с Йоста го потърсихме, той стреляше с колта в гората. Там сигурно има цял куп куршуми, които би трябвало да можем да вземем, без да искаме каквото и да е разрешение.
— Гениално — каза Патрик. — Значи, така ще направим. Ти и Йоста ще съберете куршуми, за да направим референтен анализ.
Патрик погледна телефона си. Имаше десет пропуснати повиквания. Какво пък сега? Разпозна някои от телефонните номера и опита да се сети какво би могло да е предизвикало такъв щурм от страна на жълтата преса.
Накрая помоли за минутка, за да прослуша гласовата си поща. Щом приключи, зяпна към Мелберг.
— Очевидно сме се обърнали към обществеността с молба да ни помогне да идентифицираме нечий глас? Аудиофайлът е качен на сайта на „Експресен“. Някой да знае за това?
Мелберг се изпъчи.
— Да, получих файла, докато ви нямаше. Представяте ли си, една жена беше свършила техническата работа.
Той се огледа ентусиазирано, но не получи аплодисментите, на които се бе надявал.
— Аз лично не можах да разпозная гласа — продължи той. — Почувствах, че ни трябва помощ, а обществото си е ресурс. Предприех инициатива и се свързах с един познат в „Експресен“ и той каза, че с удоволствие ще ни помогнат! Сега остава само да чакаме.
Той се облегна доволно назад.
Патрик преброи бавно до десет и реши да избере пътя на най-малкото съпротивление. Пое си дълбоко дъх и започна:
— Бертил…
Осъзна обаче, че не знае как да продължи. Имаше безброй неща, които искаше, но не биваше да казва. Чисто и просто нямаше да бъде продуктивно.
Пробва отново.
— Бертил. Ще трябва ти да се заемеш с обажданията.
Мелберг кимна и вдигна палец.
— Ще ви съобщя, когато го взема на мушка — каза той доволно и Патрик се насили да се усмихне.
74
Шведски израз, който се използва, когато дълго време не се случва нищо, а след това за кратко време станат много неща, подобно на бутилка кетчуп, от която или не излиза нищо, или излиза твърде много. — Б. пр.