Тя постоя още няколко секунди, после Джеймс чу стъпките й, които бавно се отдалечаваха.
— Направо съм капнал — каза Патрик и се отпусна на дивана до Ерика.
Тя му подаде чаша вино и той я взе с благодарност. Мартин беше дежурен, така че Патрик можеше да си позволи малко вино, без да го гризе съвестта.
— Как мина с Джеймс? — попита тя.
— Няма да се огъне, докато не намерим преки доказателства. А за това ще ни е нужно време. Пратихме куршумите за сравнение, но в лабораторията по криминалистика са много натоварени.
— Жалко, че отпечатъците ги нямаше в базата данни. Интуицията ти проработи, когато предположи, че тези от клепачите на Неа ще съвпадат с тези от опаковката.
Ерика се наведе към Патрик и го целуна.
Мекото, познато докосване на устните й накара тялото му да се отпусне. Патрик облегна глава назад и въздъхна дълбоко.
— Боже, колко е хубаво да съм си вкъщи. Но трябва да поработя малко. Да опитам да придам някаква структура на всичко.
— Мисли на глас — каза Ерика и приглади коса. — Мислите ни обикновено са по-ясни, когато ги изразяваме гласно. Между другото, аз също имам да ти разправя някои неща от днес…
— Така ли, какви? — попита Патрик с любопитство.
Ерика обаче поклати глава и отпи от виното.
— Не, първо ти. Давай, слушам те.
— Ами, проблемът е, че някои неща са ясни като бял ден, други са обвити в мъгла, а трети изобщо не мога да проумея…
— Поясни — каза Ерика.
Той кимна.
— Не се съмнявам, че Джеймс е застрелял Лейф. Със своя колт. И че после е поставил личния пистолет на Лейф в дясната му ръка, защото автоматично е предположил, че е десничар.
Патрик направи пауза, после продължи:
— Това вероятно се е случило, след като Лейф му се е обадил във връзка със случая „Стела“. Уредили са си среща и Джеймс го е убил.
— Два въпроса — каза Ерика и вдигна два пръста. — Първо: какъв е бил мотивът му да застреля Лейф? Така като гледам, има само два варианта: за да защити съпругата си или за да защити себе си.
— Да, съгласен съм. И не знам кой от двата е верният. Предполагам, че го е направил, за да предпази себе си. Убедени сме, че Стела се е натъкнала именно на Джеймс. Той винаги е бил нещо като самотен вълк.
— Питахте ли родителите на Неа дали е споменавала нещо подобно? Че се е срещала с някого в гората?
— Не — отговори Патрик. — Но според тях тя не е ходила толкова много в гората, ходила е най-вече в обора. Там си играела с черното коте, както го наричала. Това е една сива котка, с която и аз се сприятелих по време на обиска.
— Окей — каза Ерика и се замисли. — Ако приемем, че си прав и Джеймс е убил Стела, а после и Лейф, за да не бъде разкрит, това поражда други въпроси. Защо момичетата са си признали? И не е ли странно, че впоследствие Джеймс се е оженил за Хелен?
— Да, знам — каза Патрик. — Голяма част от историята все още не ни е ясна. И се опасявам, че никога няма да научим всичко. Йоста е категоричен, че Джеймс ще избяга в чужбина, преди да успеем да го арестуваме.
— Не можете ли да го предотвратите по някакъв начин? Да му забраните да пътува извън страната? Като по американските филми: „You are not allowed to leave this town…[76]“
Патрик се засмя.
— I wish[77]. Не, нямаме възможност да му попречим, докато не разполагаме с доказателства. Надявах се, че ще намерим нелегални оръжия при обиска, това би било достатъчно да го задържим и да спечелим известно време.
Той замълча.
— Какво беше другото? Каза, че имаш два въпроса.
— Да, чудя се как може да си е мислил, че толкова нескопосано убийство може да остане неразкрито. Имам предвид убийството на Лейф. Ако аутопсията беше протекла както трябва, полицията още тогава щеше да забележи, че куршумът не е от пистолета на Лейф. Калибрите са съвсем различни.
— И аз това се питах — каза Патрик и завъртя замислено чашата вино. — Но след като се срещнах с Джеймс, мога да отговоря на този въпрос с една дума: арогантност.
Ерика кимна.
— Ами убийството на Неа? Как е свързано с това на Стела? Ако приемем, че Джеймс е убил Стела и Лейф? Неа как се вписва в картинката?
— Това е голямата въпросителна — каза Патрик. — Джеймс има желязно алиби. Повярвай ми, проверихме го щателно. Няма съмнение, че се е намирал в Гьотеборг по времето, когато тя е убита.
— Тогава кой може да е бил? Чии са отпечатъците по тялото и по опаковката от вафла?
Патрик разпери ръце.
— Ако знаех, нямаше да седя тук, а щях да отида да арестувам извършителя. Бих искал да мога да ги сравня с тези на Мари и Хелен, но нямаме достатъчно улики, за да ги задържим, така че не можем да им вземем отпечатъци.