— Какво знаем? — попита Мартин и се обърна към Паула и Мелберг на задната седалка.
Той беше дежурен и отиде да ги вземе с колата, след като се обади на Патрик.
— Имаме ли представа кой е стрелецът?
Паула го погледна в огледалото.
— Не — каза тя. — Но поддържам връзка с Аника, хората вече звънят в участъка и се надявам скоро да научим повече.
— Възможно ли е да е свързано с бежанците? — попита Мелберг. — Отново?
— Не ми се вярва — каза Мартин и поклати глава. — Изглежда, има някакво училищно празненство преди началото на учебната година, така че става дума за ученици от гимназията.
— По дяволите, това са деца — каза Мелберг. — Колко остава?
— Моля те, Бертил, познаваш пътя не по-зле от мен — каза Мартин нетърпеливо.
— Нуждаем ли се от подкрепление? — попита Паула. — Да се обадя ли на Удевала?
Мартин се замисли за миг, но инстинктивно вече знаеше какво ще отговори. Положението беше сериозно. Много сериозно.
— Да, обади им се — каза той, без дори да попита Мелберг.
Натисна педала на газта и увеличи скоростта.
— Почти стигнахме, виждате ли Патрик и Йоста?
— Не, но са на път — отвърна Паула.
Щом зави към общинския център, Мартин видя двама младежи, които се отдалечаваха тичешком от сградата. Паркира близо до тях, слезе от колата и успя да ги спре.
— Какво става?
— Someone is shooting in there! — каза едното момче, което Мартин бе виждал в бежанския център. — Това е crazy! People are panicking…[82]
Думите се изливаха от устата му на смесица от английски и шведски. Мартин вдигна ръка, за да го накара да говори по-бавно.
— Знаете ли кой?
— Не, не видяхме, we just heard shots and people screaming.[83]— Окей, благодаря, сега бягайте оттук — каза Мартин и ги подкани с жест.
Погледна към общинския център, после се обърна към Паула и Мелберг.
— Трябва да разберем какво става, ще се приближа — каза той и извади служебното си оръжие.
— И ние идваме — отговориха те.
Мартин кимна.
Към тях се задаваха още младежи, но те, изглежда, се бяха намирали отвън. Мартин не виждаше никой да излиза от сградата.
— Да се разделим — каза той. — Приближете внимателно до прозорците. Трябва да добием представа за обстановката вътре.
Паула и Мелберг кимнаха и тримата започнаха да се прокрадват тихо към общинския център. Напрегнат до краен предел, Мартин се отправи към дългата страна. Надникна през един от прозорците и целият изтръпна. Вече знаеше с какво си имат работа. Това обаче не означаваше, че знае как да се справи със ситуацията. Патрик и Йоста бяха на път, но подкрепленията от Удевала щяха да се забавят, а интуицията му подсказваше, че не разполагат с толкова време.
Чуваха се все повече писъци. Сам стреля във въздуха.
— Млък!
Всички се смълчаха, но тук-там все още се чуваха хлипания. Сам кимна към Джеси и тя тръгна към задния изход. Пренесе с усилие тубите бензин и ги остави в краката на Сам.
— Ти — каза Сам и посочи едро момче с бяла риза и кафяви панталони от чино. — Вземи едната туба и я излей ей там.
Той посочи към лявата стена на залата, след което кимна на едно момче с набито телосложение и розова риза.
— А ти се заеми с другата стена. Гледайте добре да напоите завесите.
Той посочи платовете, които висяха пред прозорците.
Момчетата стояха като парализирани, но щом Сам вдигна пистолета към тях, се разбързаха. Взеха по една туба, отидоха до двете дълги стени и се спряха несигурно.
— По-живо! — викна Сам и се обърна към Джеси. — Наглеждай ги. Ако не изпълняват нарежданията, ги застреляй.
Сам погледна разтрепераната, хлипаща, жалка група ученици. Някои търсеха път за бягство и преценяваха шансовете си да се измъкнат.
— Вратите са заключени, няма да излезете — каза той и се ухили. — Не ви съветвам да вършите глупости.
— Защо? — попита Фелисия от неговия клас. — Защо го правите?
Тя беше от популярните. Големи цици и гъста руса коса. Тъпа като пън.
— Как мислите? — отвърна той.
Погледна към Вендела, която стоеше до тялото на Нилс, с късата си пола и миниатюрния потник, и го гледаше разтреперана.
— Имаш ли някаква теория, Вендела? Защо го правим?
Той огледа помещението и спря погледа си на Басе.
— Ти какво ще кажеш?
Басе плачеше мълчаливо.
— Недей да стоиш там като наказан — каза Сам. — Ела при Вендела и Нилс. Нали сте такива добри приятели. Желязното трио.
Басе запристъпва бавно към Вендела. Застана до нея, без да поглежда тялото на Нилс.