Пътят от имението до църквата не беше дълъг и прислужниците вървяха заедно. Стопаните бяха потеглили преди тях с кон и каруца, за да не се изкалят хубавите дрехи на Брита. Елин стискаше здраво ръката на Мерта. Момичето по-скоро подскачаше, отколкото вървеше, а русите й плитки се вееха над износеното й палто. Навън беше леденостудено и Елин старателно бе напъхала хартия в обувките на Мерта, за да ги направи по-топли, но и за да ги запълни, тъй като Мерта ги бе получила от една прислужница със значително по-големи стъпала. Но момичето не се оплакваше, обувките си бяха обувки, а тя вече се беше научила да се радва на това, което има.
Олекна й на сърцето, когато видя църквата да се издига пред тях. Изглеждаше толкова красива. Новопостроената кула се извисяваше величествено, а оловният покрив блестеше под зимното слънце. Църквата и гробището бяха опасани от каменна ограда, покрита с червени дъски, а три големи железни порти с керемидени покриви пречеха на добитъка да влиза вътре.
Самото минаване през портата накара сърцето на Елин да запее, а щом влязоха в църквата, тя си пое дълбоко дъх и остави спокойната атмосфера да нахлуе в душата й.
Двете с Мерта седнаха далеч назад. В църквата имаше общо четиридесет и осем скамейки, но в днешно време не всички се запълваха. Войната и гладът бяха осиромашили областта и роякът от хора, който се бе стичал в крайбрежните местности по време на големия риболовен период[16] преди стотина години, вече беше само блед спомен. Бабата на Елин й бе разказвала за онова време — истории, които самата тя бе чувала от своите родители и прародители. Тогава всичко било различно. Имало толкова много херинга, че рибарите не знаели какво да правят с всичката риба, а хора от цялата страна идвали да се заселят тук. Но херингата изчезнала и дошла войната. Сега им бяха останали само истории. Някои скамейки стояха празни, а останалите се пълнеха с апатични, бледи и кльощави бохусленци, в чиито погледи нещо беше угаснало. Обезкървен народ, помисли си Елин, докато се оглеждаше.
В църквата имаше прозорци само от южната страна, но светлината, която влизаше през тях, беше толкова сияйна, че очите на Елин почти се насълзиха. Амвонът също беше в южния край и щом Пребен се появи, гласовете на енориашите затихнаха.
Започнаха с псалм и Елин се включи особено усърдно, както правеше винаги, защото знаеше, че има хубав глас. Позволяваше си тази малка суетност, защото Мерта обичаше да я слуша как пее.
Опитваше да разбере какво казва Пребен. Понастоящем в църквата се четеше и говореше само на шведски, но всички в енорията считаха това хрумване за особено неприятно, защото бяха свикнали много повече с датския и норвежкия.
Но гласът на Пребен бе толкова красив. Тя замижа и усети топлината на ръката му. Веднага отвори очи и си наложи да гледа във врата на Брита, която седеше далеч напред на най-първата скамейка. Имаше хубава плитка, която Елин бе оплела сутринта, а яката й беше колосана и бяла. Кимаше, докато Пребен говореше.
Елин прогони спомена за гласа на Пребен и за докосването до ръката му. Той бе съпруг на Брита, а ето че Елин седеше в Божия храм и си мислеше за забранени неща. Нямаше да се учуди, ако в църквата паднеше светкавица и я убиеше на място като наказание за неблагочестивите й помисли. Елин стисна ръката на Мерта и отново се заслуша в думите, идващи от амвона, мъчейки се да ги разбере. Пребен говореше за смутните времена, които настъпваха в цялото кралство и в техния лен, както и за сънародниците им, които водеха смела битка с дявола, като издирваха неговите пратеници и ги изправяха пред съда. Енориашите седяха като омагьосани. Също като Бог, дяволът беше част от ежедневието им. Той бе вездесъща сила и злото му постоянно опитваше да пусне корени сред хората. Опасността дебнеше навсякъде, в котешките очи, в морските дълбини, във враните по клоните на дърветата. Сатаната беше реален, също като твоя баща, брат или съсед. Това, че не можеш да го видиш с просто око, го правеше още по-опасен, така че трябваше постоянно да внимава за себе си и ближните си.
— Засега сме пощадени — каза Пребен и гласът му отекна тържествено между каменните стени. — Но е въпрос на време сатаната да впие ноктите си в децата и жените от това малко земно кътче. Затова ви моля, бъдете нащрек. Ще забележите знаците. Наблюдавайте съпругата си, дъщеря си, прислужницата си, съседката си, тъща си и сестра си с будните очи на Бога. Колкото по-рано открием булките на дявола помежду ни, толкова по-рано ще можем да нанесем ответния удар и да попречим на сатаната да се всели сред нас.
16
Става дума за периоди от по няколко десетилетия, през които херингата се приближава много близо до бреговата ивица. В миналото един такъв период означавал сериозен икономически растеж за съответния район, като в Швеция са известни най-вече херинговите периоди в Бохуслен. — Б. пр.