Мама излезе на двора.
— Отивам да тичам — викна тя, но нито Джеймс, нито Сам й отговориха.
Сам си мислеше, че вече е излязла, обикновено отиваше да тича веднага след закуска, за да избегне най-голямата жега, но сега часът беше почти десет.
— Отдалечи се с още два метра — каза Джеймс.
Сам знаеше, че може да уцели и оттук. Беше тренирал и от по-далечни разстояния, когато Джеймс го нямаше. Но по някаква причина не искаше да покаже на баща си точно колко е добър. Не искаше да му достави удовлетворението да си мисли, че синът му е наследил нещо от него. Нещо, с което да може да се хвали. Уменията му не бяха заслуга на Джеймс. Нищо не беше негова заслуга. Всичко в живота на Сам се случваше въпреки Джеймс, не благодарение на него.
— Nice[21]! — викна баща му, след като Сам изстреля следващата серия куршуми.
Това беше още едно от нещата, които го дразнеха. Джеймс твърде често превключваше на английски, с дълбок американски акцент. В действителност нямаше нищо американско в потеклото му, просто дядо бе обичал Джеймс Дийн като млад. Но Джеймс бе прекарал толкова време с американци, че бе прихванал акцента им. Плътен и завален. Сам намираше за болезнен всеки миг, в който баща му не се придържаше към шведския.
— One more time — каза Джеймс, който сякаш прочете мислите му и заговори на английски само за да го дразни.
— All right[22] — отговори Сам със също толкова тежък американски акцент, надявайки се Джеймс да не разбере, че се бъзика с него.
Насочи пистолета към мишената и натисна. Право в целта.
Бохуслен, 1671
— Вчера момичето беше в голямата къща, Елин знае какво съм казвала по този въпрос!
Гласът на Брита беше строг и Елин сведе глава.
— Ще говоря с нея — каза тя тихо.
— Има си причина прислугата да живее в отделна сграда!
Брита преметна крака през ръба на леглото.
— Днес ще имаме важен посетител — продължи тя. — Всичко трябва да е перфектно. Елин дали е изпрала и колосала синята ми рокля? Копринената, с бродерията?
Брита нахлузи чехлите, които стояха до леглото. Имаше нужда от тях. Макар и свещеническото имение да бе по-хубаво от всяка друга къща, която Елин бе виждала, вътре беше студено и ветровито, а през зимата подът беше леден.
— Всичко е готово — отвърна Елин. — Почистихме всяко ъгълче в къщата, а Буел от Холта пристигна още вчера и започна да приготвя храната. Ще сервира пълнена треска за предястие, петел с бодливо грозде за основно ястие и макарони със сметана и конфитюр за десерт.
— Това е добре — каза Брита. — Пратеникът на Харалд Стаке трябва да бъде посрещнат като благородник. Харалд Стаке е губернатор на Бохуслен и кралят лично му е заповядал да говори със свещениците за опасностите, сполетели страната. Само преди няколко дни Пребен ми каза, че в Марщранд са заловили вещица.
По бузите на Брита бяха избили червени петна.
Елин кимна. Хората приказваха само за сформираната комисия по магьосничество, която сега ловеше и съдеше вещици из цял Бохуслен. Говореше се, че в цялата страна се действа с твърда ръка срещу злото. Елин настръхна. Вещици и вещери. Сборища в Блокула[23] и алианси със сатаната. Злото трябваше да бъде изкоренено.
— Чух от Ида-Стина, че Елин е помогнала на Свеа от Хулт да забременее — каза Брита, докато Елин й помагаше да се облече. — Каквото и да е направила Елин за нея, искам да го направи и за мен.
— Знам само неща, на които ме е учила баба ми — каза Елин и стегна здраво връзките на роклята на Брита.
Искането не я изненада. Брита наближаваше двайсетата си годишнина, а беше омъжена за Пребен от две години, без да надуе корема.
— Елин просто да направи каквото е направила за Свеа. Време е да даря Пребен с дете. Той започва да пита кога ще стане.
— Приготвих й билкова отвара по бабина рецепта — каза Елин и взе четката, за да среши дългата коса на Брита.
На външен вид двете сестри бяха много различни. Елин бе наследила русата коса и светлосините очи на майка си, докато Брита, със своята черна коса и тъмносини очи, приличаше на жената, която бе заела мястото на мама още преди тя да умре. Някои езици в селото все още мълвяха, че Шещин, майката на Елин, е умряла от разбито сърце. Дори да беше вярно, Елин не можеше да губи време в такива размисли. Баща им беше умрял преди една година и сега единствено Брита стоеше между нея и гладната смърт.
23
Място, където според народните вярвания вещиците се събирали на Велики четвъртък, за да празнуват с дявола. — Б. пр.