— Какво стана на местопрестъплението? — попита Йоста. — Открихте ли нещо полезно?
Патрик се сепна и опита да прогони редуващите се картини от съзнанието си.
— Експертите събраха доста материал, но все още не знаем каква част от него ще ни свърши някаква работа.
— А какво са събрали? — попита Мартин любопитно.
— Отпечатъци от обувки, но е възможно те да са на мъжете, които са я открили. Освен това районът е бил претърсван няколко пъти преди това, така че за всеки случай останалите, които са били там, също оставиха отпечатъците си. Ако някой тук също е търсил на това място, ще трябва да говори с експертите.
— Не, никой от нас не беше разпределен там — каза Йоста и също си наля чаша кафе.
— Отпечатъци от обувки, какво друго? — попита Паула.
— Не знам точно, видях само, че събраха улики, които запечатаха в пликове. Смятах да изчакам доклада на Турбьорн, той обикновено отказва да дава информация, преди да е прегледал обстойно целия материал.
Мелберг се изправи и отиде до един от прозорците.
— По дяволите, колко е горещо тук — каза той и подръпна яката на ризата си, все едно не му достигаше въздух.
Под мишниците му имаше големи потни петна, а косата му бе паднала над едното ухо. Отвори прозореца. Шумът от колите беше малко разсейващ, но никой не възрази, когато в задушната стая влезе свеж въздух. Ернст, който допреди малко лежеше и пъхтеше в краката на Мелберг, сега се изправи, отиде до прозореца и вирна муцуна.
— Значи, Турбьорн не е споменал нищо конкретно? — попита Паула.
Патрик поклати глава.
— Не, налага се да изчакаме предварителния му доклад. Трябва също така да питам Педерсен колко време ще мине, докато получим резултатите от аутопсията. За съжаление, опашката май е доста дълга, но ще говоря с него и ще видя какво може да се направи.
— Ти нали беше там? Не видя ли нещо? По тялото…
Мартин направи гримаса, когато зададе въпроса.
— Не, а и няма смисъл да коментираме, преди Педерсен да я е прегледал.
— С кого да говорим първо? Има ли очевидни заподозрени? — попита Мартин, барабанейки с химикалка по масата. — Какво мислим за родителите? Не би било първият път, когато родители убиват детето си и се опитват да припишат убийството на някого другиго.
— Не, трудно ми е да го повярвам — каза Йоста и остави чашата си толкова рязко, че кафето за малко да плисне извън нея.
Патрик вдигна ръка.
— Към момента нямаме причина да смятаме, че родителите на Неа са замесени по някакъв начин. Но Мартин има право, не можем да изключим този вариант. Трябва да говорим с тях възможно най-бързо, както за да проверим дали имат алиби, така и за да видим дали разполагат с информация, която може да ни е от полза за разследването. Но съм съгласен с Йоста, че нищо не сочи към тях.
— Момичето е било голо, така че може би трябва да проверим дали в околността са се появявали извършители на сексуални престъпления с интерес към деца — предложи Паула.
Около масата настана пълна тишина. Никой не искаше да мисли за същинския смисъл на предложението.
— За съжаление, си права — каза Мелберг след малко. — Но как мислиш да го направим?
Той пуфтеше не по-малко изтормозено от Ернст и по тялото му все още се стичаха реки пот.
— В момента тук има хиляди туристи — продължи той. — Няма как да знаем дали сред тях има сексуални престъпници или педофили.
— Да, така е. Но можем да прегледаме сигналите, постъпили през лятото. Нямаше ли една дама преди няколко седмици, която съобщи, че едно момче обикаляло и снимало скришом деца на плажа?
— Да — кимна Патрик. — Аз приех обаждането. Добра идея. Аника, можеш ли да провериш всички жалби, които са постъпили от май месец насам? Подбери това, което ти се стори интересно. После ще сортираме, засега ни трябва просто първоначална селекция.
— Ще се погрижа — каза тя и отбеляза задачата в тефтера си.
— Трябва да говорим за розовия слон в стаята[24] — каза Паула и изстиска още кафе от термоса.
Струйката беше тънка, което означаваше, че кафето е на привършване, затова Аника се изправи и отиде да долее още. Всички имаха нужда от гориво.
— Да, знам какво имаш предвид — каза Патрик и се размърда нервно. — Случаят „Стела“. Хелен и Мари.
24
Изразът е взет от английски и се отнася за очевиден проблем, който никой не иска да обсъжда. — Б. пр.