С периферното си зрение видя къщата, която бе заменила дома на Мари. Когато Хелен се върна във Фелбака, къщата вече беше там. Родителите й бяха предпочели да се преместят почти веднага, след като всичко рухна. Хариет не издържаше приказките, клюките, всички скришни погледи, всичкия шепот.
Джеймс и Коге се виждаха често, чак до смъртта на баща й. Понякога тя и Сам ходеха с Джеймс до Марщранд[26], но само защото Сам искаше да види баба и дядо. Тя самата нямаше желание да общува с тях. Те я бяха предали, когато имаше най-силна нужда от тях, и тя така и не им прости.
Краката й започнаха да се вдървяват и тя се сети да коригира крачките си. Като с толкова други неща, трябваше да се измъчи сериозно, докато започне да тича правилно. Нищо никога не й се удаваше лесно.
Не, сега лъжеше самата себе си. Животът й преди онзи ден беше лек. Тогава все още бяха семейство. Не си спомняше проблеми или пречки, само светли летни дни и парфюма на мама, когато тя я слагаше да си легне вечер. И любовта. Спомняше си любовта.
Увеличи скоростта, за да удави мислите си. Онези, които бягането обикновено успяваше да изтрие. Защо я измъчваха сега? Дори това убежище щеше да й бъде отнето? Дали завръщането на Мари бе развалило всичко?
С всяко вдишване Хелен усещаше колко се е променило всичко. Беше й все по-трудно да диша. Накрая се наложи да спре. Краката й бяха сковани, млечната киселина я бе изтощила напълно. За пръв път тялото побеждаваше волята й. Хелен дори не забеляза как се свива, преди да се озове на земята.
Бил огледа ресторанта на хотелския комплекс „Танум Странд“. Вътре се бяха събрали само петима души. Пет изтощени физиономии. Знаеше, че цяла нощ са търсили Неа. С Гун си бяха говорили за това на идване, дали да отложат срещата, но Бил беше убеден, че имат нужда точно от нещо такова.
Не бе вярвал обаче, че ще има само петима души. Ролф се бе погрижил на една от масите да има термоси с кафе и хапки със сирене и чушки. Бил вече се беше възползвал и сега отпиваше от кафето си. На съседния стол Гун правеше същото.
Бил отмести поглед от изморените лица към Ролф, който стоеше близо до входа на ресторанта.
— Може би е време да представиш всички присъстващи? — предложи той.
Ролф кимна.
— Това е Карим, той е дошъл тук със съпругата и двете си деца. Преди това е работил като журналист в Дамаск. Следват Аднан и Калил, съответно на шестнайсет и осемнайсет години, те са дошли сами и са се запознали в центъра. Това тук е Ибрахим, най-възрастният от групата. How old are you, Ibrahim?[27]Мъжът с голямата брада, който стоеше до Ролф, вдигна усмихнато пет пръста.
— Fifty.[28]
— Точно така, Ибрахим е на петдесет години и е тук със съпругата си. И накрая Фарид, който е дошъл с майка си.
Бил кимна на мъжа с бръсната глава и огромно туловище. Изглеждаше на около трийсет и съдейки по размерите му, прекарваше голяма част от времето си в ядене. Разпределението на теглото можеше да се окаже сложно, тъй като наглед Фарид тежеше поне три пъти повече от останалите, но щяха да измислят нещо. Трябваше да се мисли позитивно. Ако се бе поддал на песимизма, Бил нямаше да преживее онзи път, когато се преобърна край бреговете на Южна Африка и го наобиколиха бели акули.
— А аз се казвам Бил — каза той бавно и ясно. — Ще разговарям с вас на шведски, доколкото е възможно.
С Ролф се бяха разбрали, че така ще е най-добре. Все пак правеха всичко това, за да могат бежанците да научат езика и да влязат по-бързо в обществото.
Всички освен Фарид изглеждаха като големи въпросителни. Той обаче отговори на развален, но адекватен шведски:
— Аз съм единственият, който разбира шведски окей, бил съм тук най-дълго и съм учил здраво, много здраво. Може в началото да помагам с превеждането. За да разбират момчетата?
Бил кимна. Звучеше разумно. Покрай всички нови термини и думи, плаването можеше да се стори сложно дори на шведите, родени тук. Фарид заговори бързо на арабски, повтаряйки казаното от Бил. Останалите кимнаха.
— Ние опита… разбере… шведски… и учи — каза мъжът на име Карим.
— Чудесно! Good! — каза Бил и вдигна палец във въздуха. — Можете ли да плувате?
Той започна да маха с ръце, все едно плува, а Фарид повтори въпроса на арабски. Петимата заговориха бързо помежду си и Карим отново отговори мъчно на шведски от името на всички.
— Можем… затова ходим този курс. Иначе не.
— Къде сте се научили? — попита Бил облекчено, но изненадано. — По крайбрежието ли живеете?
26
Малък град, който е разположен на територията на два съседни острова, наречени Марщрандьон и Куйон. — Б. пр.