Той остави химикалката. Сега или никога. Погледна родителите на Мари и каза:
— Бих искал да поговоря с Мари насаме за малко…
— И дума да не става!
Пискливият глас на Ленита отекна между стените на малката стая.
— Понякога паметта ни работи по-добре, ако се отпуснем, а мисля, че ситуацията стресира Мари — каза Лейф спокойно. — Ако й задам няколко въпроса за разходката в гората, може би ще получим информация, която да ни помогне на разследването, и тогава всичко ще приключи за нула време.
Лари прокара пръсти по една от многото татуировки по ръцете си и погледна съпругата си.
Тя изсумтя.
— В нашето семейство никога не е произлязло нещо добро от подобни разговори с полицията. Спомням си онзи път, когато Крйле се прибра с насинено око, след като полицията го беше прибрала.
Гласът й отново прозвуча пронизително.
— Не беше направил нищо. Беше излязъл да се забавлява с приятели, а вие го отведохте в управлението, без да е имало никакво провинение от негова страна. После се прибра с грамаден бушон под окото.
Лейф въздъхна. Знаеше точно за кой случай говори тя. Съвсем вярно, Криле беше излязъл да се забавлява. Пиян като кирка. Беше си втълпил, че някакво момче задява приятелката му, и размахваше бутилка със счупено гърло. Нужни бяха трима души, за да го вкарат в полицейския автомобил, а на път към изтрезвителното продължи да налита на полицаите, които бяха принудени да го свалят на земята, за да го успокоят. В суматохата беше отнесъл удар в лицето. Лейф обаче знаеше, че няма смисъл да навлиза в спорове. Особено ако иска да разкара родителите на Мари от стаята.
— Много съжалявам — каза той. — Ако желаете, мога да се наема да разгледам инцидента по-подробно. Може дори да има основания за обезщетение. Компенсация. Но е особено важно да получа доверието ви и да поговоря с Мари на четири очи. Тя е в добри ръце.
Лейф се усмихна толкова широко, колкото можеше. Видя, че лицето на Ленита грейна при споменаването на възнаграждение.
Тя се обърна към Лари.
— Естествено, полицаите трябва да получат възможност да разменят няколко думи с Мари. Тя е свидетел в разследване на убийство. Не разбирам защо се инатиш за нещо такова.
Лари поклати глава.
— Ама аз…
Ленита се изправи, без да го остави да се изкаже.
— Да оставим полицията да си свърши работата. Като приключите, ще обсъдим другия въпрос.
Тя хвана Лари под ръка и го изведе от стаята, като се спря на вратата и се обърна към дъщеря си.
— Не ни излагай, Мари. Бъди малко повече като братята си — каза тя, след което погледна Лейф. — От тях ще стане нещо. Но тази тук ми причинява само главоболия и проблеми, откакто се е родила.
Вратата се затвори след тях и в стаята настана тишина. Мари продължаваше да седи с ръце в скута, свела брадичка към гърдите си. Сега обаче вдигна бавно глава, а погледът й беше неочаквано мрачен.
— Ние го направихме — каза тя с дрезгавия си глас. — Ние я убихме.
Джеймс отвори хладилника. Беше добре зареден и подреден, трябваше да го признае на Хелен. Извади маслото и го остави върху кухненския плот. Там имаше чаша. Сигурно Сам не я беше прибрал. Джеймс сви юмрук, изпълнен с разочарование. Сам, който изглеждаше като някакъв freak[34]. Сам, който не можеше да си намери сезонна работа. Сам, който не се справяше с нищо.
Но умееше да стреля, Джеймс нямаше как да го отрече. В добрите си дни Сам беше по-добър стрелец от него самия. Но щеше да прекара остатъка от безсмисления си живот пред компютъра, играейки тъпи игри.
Когато Сам навършеше осемнайсет, Джеймс щеше да го изхвърли от дома. Хелен да протестира колкото си иска, той не възнамеряваше да изхранва възрастен човек, който е мързелив и некадърен. Тогава Сам щеше да види лесно ли е да си безработен, с всичкия му черен грим и окаяни дрехи.
На вратата се почука и Джеймс се сепна. Кой можеше да е това?
Слънцето блесна насреща му, когато отвори, и той засенчи очи с ръка, за да види човека насреща.
34
Особняк или човек, който по някакъв начин, най-често физически, се отличава от нормалното. — Б. пр.