— Хайде, да си поприказваме с тях — каза Аднан и го дръпна за ръка. — Какво толкова може да стане?
Калил се отскубна.
— Сети се какво каза Стюре.
— Оф, той е просто стар чичка, какво знае?
Аднан излезе от джакузито и се гмурна в плувния басейн. С няколко бързи загребвания се озова до момичетата. Калил го последва колебливо. Идеята не беше добра.
— Hello! — викна Аднан и Калил осъзна, че няма друг избор, освен да се включи.
В първия момент момичетата ги погледнаха подозрително, но после се усмихнаха и отговориха на английски. Калил се поотпусна. Може би Аднан имаше право, а Стюре грешеше. Момичетата като че ли нямаха нищо против, че са ги заговорили. Представиха се и казаха, че са отседнали в комплекса със семействата си. Така се били запознали.
— Какво си мислите, че правите, по дяволите?
Калил се стресна.
Мъж на петдесетина години крачеше към тях.
— Sorry, no Swedish — каза Калил и разпери ръце.
Коремът му се сви. Искаше просто да се махне оттам.
Русото момиче се вторачи в мъжа и изстреля няколко изречения на шведски. Калил разбра от начина, по който си говореха, че това явно е баща й.
— Leave the girls alone and go back where you came from![35]Мъжът, който носеше бански със знака на Супермен, би изглеждал доста комично, ако ситуацията не беше толкова неприятна.
— Sorry — каза Калил и отстъпи.
Дори не смееше да погледне Аднан. Горещият темперамент на приятеля му често му създаваше неприятности и Калил почти можеше да усети гнева, който струеше от него.
— We don’t need people like you here — каза мъжът. — Only trouble.[36]
Калил погледна зачервеното му, разгневено лице. Зачуди се какво ли би казал, ако знаеше, че те цяла нощ са търсили малката Неа. Но вероятно не би имало значение. Някои хора трудно променяха мнението си, щом са си наумили нещо.
— Хайде — каза той на арабски и повлече Аднан със себе си.
Най-добре беше да си тръгнат. Русото момиче сви рамене извинително.
Вече беше пет и половина, когато Ерика приключи с брифинга в управлението. Патрик бе видял колко изтощени са колегите му, никой не беше спал или дори почивал, така че след известно колебание нареди на всички да се прибират. По-добре беше на следващия ден да са се наспали и да са с бистри умове, отколкото да рискуват да допуснат трудно поправими грешки заради преумората. Това до голяма степен се отнасяше и за него самия. Не помнеше някога да е копнял толкова много за цяла нощ сън.
— Не забравяй децата — каза Ерика, когато стигнаха до Фелбака.
Тя му се усмихна и облегна глава на рамото му.
— По дяволите, надявах се, че няма да се сетиш. Как мислиш, не можем ли „случайно“ да ги забравим при Дан и Ана до сутринта? Безкрайно съм изморен, а отдавна не сме прекарвали цяла нощ, без някой да се покатери на леглото и да легне по средата.
— Не мисля, че сега е добър момент да ги забравим — каза Ерика и го погали по бузата с усмивка. — Тази нощ можеш да отидеш в гостната, а аз ще взема децата при мен. Имаш нужда да си отспиш.
Патрик поклати глава. Мразеше да спи без Ерика. А и все пак му ставаше мило, като чуеше топуркане в коридора посред нощ и едно или две от децата се наместеше между тях. Освен това сега повече от всякога имаше нужда да е близо до семейството си и предпочиташе да жертва съня си. Беше глупаво да се шегува, че могат да оставят децата при Ана и Дан. Имаше нужда да ги прегърне. Пък и беше толкова изморен, че сигурно дори нямаше да го събудят.
Ана и Дан им връчиха три весели и неукротими деца и им предложиха да останат за вечеря, но Ерика хвърли бърз поглед на Патрик и отклони предложението. Той не знаеше дали изобщо ще има сили да се нахрани.
— Тате, тате, ядохме сладолед — каза Мая щастливо от задната седалка. — И сладки. И бисквити.
Мая провери дали близнаците са добре закопчани. Отношението й към родителите й беше, че са сладки и мили, но далеч не толкова зрели, че да могат да се грижат за братчетата й.
— Чудесно, покрили сте всички хранителни групи! — каза той и завъртя очи, обръщайки се към Ерика.
— Спокойно — каза тя и се засмя. — Следващия път, когато гледаме техните деца, ще си отмъстим, като ги натъпчем със захар.
Колко обичаше смеха й. Всъщност, ако трябваше да бъде честен, обичаше всичко в нея. Дори лошите й навици. Без тях тя нямаше да бъде Ерика. Днес се почувства толкова горд, докато тя старателно и методично обясняваше какво е открила до момента по време на проучването си за книгата. Беше брилянтна и компетентна и Патрик пръв би признал, че по всяка вероятност тя е по-умната от двама им. Понякога се чудеше как би изглеждал животът му, ако не беше срещнал Ерика, но умът му бързо прогонваше тези мисли. Тя беше тук, беше негова и двамата имаха три прекрасни хлапета на задната седалка. Потеглиха към дома си в Селвик, а Патрик се протегна към ръката на Ерика и бе възнаграден с онази усмивка, която винаги го сгряваше отвътре. Когато се прибраха, децата заподскачаха из цялата къща, подтиквани от захарния шок, така че за да ги накарат да се успокоят преди лягане, Патрик и Ерика решиха да ги сложат да гледат филм на дивана. Патрик се приготви за битка, тъй като изборът на филм обикновено водеше до ожесточен сблъсък на три различни мнения. Но очевидно Мая беше водила преговори на високо ниво с близнаците, докато се прибираха, защото сега съобщи дълбокомислено: