— Тате, знам, че не давате да гледат „Замръзналото кралство“, понеже е твърде страшен и само големи деца могат да го гледат толкова късно вечерта… Но си мислех, че този път можете да направите отключение…
После му намигна пресилено с едно око. Патрик едва се сдържа да не се засмее. Малката беше умница. Явно се беше метнала на майка си. И звучеше като малък възрастен, макар че каза „отключение“, вместо „изключение“. Сърце не му даде да я поправи и си наложи да звучи сериозно. Близнаците го наблюдаваха с очакване.
— Ами, не знам, аз… През деня е едно, само че, както казваш, филмът е мааалко страшничък, за да го гледате толкова късно. Но окей. Отключение. Само този път!
Близнаците започнаха да ликуват, а Мая се усмихна доволно. Боже господи, какво ли щеше да стане от това момиче, когато порасне? На Патрик му се привидяха Харпсунд и Сагеровата къща[37].
— Чу ли я? — каза той през смях, когато отиде в кухнята при Ерика, която режеше зеленчуци за салата.
Тя се усмихна широко.
— Да, божичко, каква ли ще стане като голяма?
— Точно това се чудех. Министър-председател, струва ми се — каза той и застана плътно зад Ерика, прегърна я и помириса шията й.
Обичаше нейната миризма.
— Сядай, вечерята идва — каза тя и го целуна. — Налях ти чаша червено вино и сложих от лазанята на майка ти във фурната.
— Понякога нямам против, че ни помага толкова — каза Патрик и се настани тежко на масата.
Майка му Кристина непрестанно се притесняваше, че децата — а и Ерика и Патрик също — ще умрат от недохранване, заради твърде многото полу- и цели фабрикати. Поне веднъж седмично наминаваше да им остави домашно приготвена храна, с която да напълнят фризера. И макар да мрънкаха, че ги третира като недееспособни, в случаи като този помощта й беше безценна. Пък и Кристина я биваше в кухнята и сега от фурната се носеше приятна миризма.
— Как мислиш? Дали ще ви е от полза това, което ви разказах? — попита Ерика, седна срещу него и наля вино и на себе си. — Стигнали ли сте докъде с разследването?
— Засега нямаме нищо конкретно — каза Патрик бавно, въртейки чашата си в ръка.
Две запалени свещи се отразяваха в червеното питие и той за пръв път от две денонощия си позволи да отпусне рамене. Нямаше обаче да може да си почине истински, докато не откриеха какво се е случило с Неа.
— Има ли новини от Хелен или Мари? — попита той и погледна Ерика.
Тя поклати глава.
— Не, още няма отговор. Въпросът е какъв съвет ще получи Мари от издателството, с което преговаря — дали да си уреди интервю с мен, или не. Аз лично мисля, че книгата ми ще помогне и на техните продажби, но не се знае какво ще решат самите издатели.
— А Хелен?
— Тя също не ми е отговорила, но мисля, че шансът да се съгласи е петдесет на петдесет. Повечето хора изпитват вродена нужда да облекчават сърцата си. От друга страна, Хелен въпреки всичко е успяла да изгради живота си наново във Фелбака, но го е постигнала, като е стояла в сенките. Не съм сигурна, че сега би ги напуснала доброволно. Макар че, така или иначе, след случилото се ще бъде принудена да го направи. Всички погледи ще се насочат към нея и Мари.
— А ти как мислиш? — каза Патрик и се изправи, за да отвори фурната и да нагледа лазанята.
Беше започнала да къкри, но й трябваше още малко, докато сиренето се запече и придобие онзи хубав кафяв цвят. Той отново седна и погледна Ерика, която сви вежди замислено и накрая каза:
— Честно казано, вече не знам. Когато започнах проучването за книгата, бях напълно убедена, че са виновни. Фактът, че и двете са си признали, доста натежава, въпреки че после са променили показанията си. Първоначалната ми идея беше да напиша книга, в която опитвам да разбера и обясня как така две толкова млади момичета са убили едно дете. Но сега не съм толкова сигурна… Информацията, че Лейф Хермансон е вярвал в невинността им, ме накара да погледна на всичко от нов ъгъл. Все пак той е бил най-запознат със случая. А и цялото обвинение се основава на признанието на момичетата. След това полицаите спрели да търсят други варианти. Когато двете се отрекли от думите си, вече никой не желаел да подновява случая. Нито дори Лейф, който се усъмнил едва по-късно.