— Значи, сте отишли да се изкъпете? Мари каза, че е трябвало да измиете кръвта.
Хелен кимна.
— Да, вярно е. Бяхме изцапани с кръв и трябваше да се изкъпем.
— Нямаше ли кръв и по дрехите ви? Как я махнахте?
Тя прехапа устни.
— Успяхме да изтъркаме повечето петна с вода. После дрехите изсъхнаха бързо на слънцето. А мама и татко не са ме оглеждали, когато се прибрах. Отидох бързо в стаята си и се преоблякох преди вечеря, а дрехите хвърлих в пералнята.
Зад нея Хариет плачеше, закрила лицето си с длани. Хелен не я поглеждаше. Коге все още седеше като вкаменен. Изглеждаше, сякаш е остарял с двайсет години.
По небивалото си спокойствие Хелен все повече приличаше на Мари. Вече не изглеждаха като странна двойка. Маниерите им бяха еднакви, говореха по един и същи начин, а погледът на Хелен напомняше на този на Мари. В очите й не се четеше нищо. Единствено спокойна празнота.
За миг Лейф настръхна, гледайки детето пред себе си. Беше се случило нещо, което щеше да отеква години наред, може би до края на живота им. Отговорите, които получи, пораждаха други, още по-големи въпроси. Въпроси, които никога нямаше да му дадат мира. Хелен го гледаше с бездънни, стъклени очи.
— Ще ни пратят на едно място, нали? Ще бъдем заедно?
Лейф не отговори. Просто се изправи и излезе в коридора. Изведнъж усети, че му е трудно да диша.
Скалата под него беше гладка, но въпреки това Карим не успяваше да застане удобно. Днес слънчевите лъчи бяха особено горещи, но той от време на време настръхваше. Трябваше да научи толкова много странни думи наведнъж, че свят му се завиваше. Левентик, румпел, фордевинд, бакщаг, бейдевинд. Посоките вече не бяха просто ляво и дясно, а ляво и дясно на борд. Още нямаше десет часа, а той се чувстваше изтощен.
— Ако попаднете в левентик, това означава, че вятърът идва откъм носа. The front of the boat, право срещу вятъра. The wind.
Бил жестикулираше бурно и смесваше шведски и английски, същевременно Фарид превеждаше на арабски. За щастие, останалите изглеждаха също толкова объркани, колкото се чувстваше Карим. Бил сочеше лодката, до която беше застанал, и подръпваше платната оттук и оттам, но Карим си мислеше най-вече колко ужасно малко и нестабилно изглежда коритото в сравнение с голямото синьо море. И най-малкият повей на вятъра би го преобърнал и тогава всички щяха да се озоват във водата.
Защо ли се беше захванал с това? Всъщност знаеше отговора. Това беше възможност да влезе в шведското общество, да опознае шведите и нравите им и може би да сложи край на недоверчивите погледи.
— В левентик вятърът не опъва платното и лодката стои неподвижно.
Бил илюстрира думите си, като разтърси платното.
— Трябват ви поне трийсет градуса, thirty degrees, спрямо посоката на вятъра, за да наберете скорост. А скоростта е хубаво нещо, защото ще се състезаваме!
Той размаха ръце.
— We must find the fastest way for the boat. Use the wind.[38]
Карим кимна, без да знае защо. Вратът му започна да пари и той се обърна. На една скала недалеч от тях седяха трима тийнейджъри и ги зяпаха. Едно момиче и две момчета. Нещо в тях обезпокои Карим и той насочи вниманието си обратно към Бил.
— Ъгълът на платното спрямо вятъра се наглася, като човек дърпа и отпуска шкотите. Това са въжетата, закрепени за платното или платната.
Бил дръпна това, което досега Карим бе наричал ремък, и платното се опъна. Имаха толкова много за учене, никога нямаше да се справят за такъв кратък период. Ако изобщо се справеха.
— За да се насочи лодката срещу вятъра, без човек да попадне в левентик, трябва да се лавира. Това е като криволичене.
Фарид въздъхна до него.
— Like zigzag — каза Бил и отново използва ръцете си, за да покаже какво има предвид. — You turn the boat and then turn it again, back and forth.[39] Тези маневри се наричат повороти.
39
Като зигзаг. Насочвате лодката на едната страна, после на другата, и повтаряте. — Б. пр.