А я имаше и Брита. Тя забелязваше интереса на Пребен към момичето и с всеки изминал ден изглеждаше все по-навъсена. Елин няколко пъти я бе виждала да наблюдава ревниво странната двойка през прозореца, а и бе дочула не един и два разпалени спора по този въпрос. Но в тези случаи Пребен не отстъпваше пред съпругата си. На Мерта й бе разрешено да го следва навсякъде, а подире й пък вървеше Виола. Котето беше пораснало през зимата и се движеше след господарката си толкова неотлъчно, колкото и Мерта след Пребен. Тримата бяха забавна компания, докато сновяха из стопанството. Елин знаеше, че хората си шушукат за интереса на стопанина към момичето, но никак не я вълнуваше какво мислят слугите и слугините. Можеха да шепнат зад гърба й колкото си щат. Заболеше ли ги обаче глава или зъб, неизменно се обръщаха към нея. И винаги когато я питаха, мънкайки, какво иска в замяна за усилията си, тя молеше за нещо, с което да помогне на дъщеря си. Допълнителна порция храна. Чифт стари обувки. Пола, от която можеше да й ушие нова рокля. Мерта беше целият й свят и ако тя бе щастлива, Елин също беше щастлива. Пък Брита да мисли каквото си иска.
Елин стискаше зъби, когато Мерта дойдеше разплакана при нея и кажеше, че стопанката я е ощипала или оскубала. Това бе малка цена за относителната безопасност, в която живееше момичето тук. Брита бе щипала болезнено и сестра си, когато двете бяха малки, но Елин се справи. Пребен щеше да защити Мерта. И самата нея. Милите му очи се спираха върху й, когато си мислеше, че тя не го вижда, и това я изпълваше с увереност. Понякога, когато погледите им се срещнеха за секунда, която продължаваше цяла вечност, Елин усещаше как земята под краката й се разтърсва.
Колкото повече наближаваше Марщранд, толкова по-развълнувана се чувстваше. Ерика беше чела много за родителите на Хелен и си бе създала представа за тях от интервютата, които бяха давали. Коге, бащата на Хелен, отдавана беше починал, но Ерика поне щеше да се срещне с майката. Принудена бе да признае пред себе си, че е предубедена към Хариет Першон. Тя и мъжът й бяха обвинили Мари за всичко, обрисувайки Хелен като жертва. Но това, което си проличаваше най-ясно от думите им, беше колко тежко приемат публичния срам.
Ерика знаеше, че преди случилото се са били част от висшето общество във Фелбака. Коге е бил собственик на верига магазини за офис материали, а преди да се омъжи, Хариет е била фотомодел. Той беше богат, а тя красива. Добре позната комбинация.
Спря на паркинга на остров Куйон[41]. Беше топъл и слънчев ден и Ерика очакваше с нетърпение краткото бягство от ежедневието. Отдавна не бе идвала тук и сега остана поразена от красотата на крайбрежното градче.
Наслади се на краткото пътуване с ферибот от единия до другия остров, но веднага щом стъпи на твърда земя, се съсредоточи върху интервюто. Въпросите, които искаше да зададе, се въртяха в главата й, докато изкачваше запъхтяно хълма, където се намираше къщата на Хариет. Когато стигна до съответния номер, тя спря за момент, възхищавайки се на къщата. Беше прекрасна. Бяла, с красиви стари дървени орнаменти, цъфнали рози и лупини в червено и лилаво, и с голям балкон, който гледаше към морето. Ако Хариет решеше да продаде къщата, можеше да получи милиони за нея. Осемцифрена сума, предположи Ерика.
Влезе в двора през бялата дървена порта и последва малката каменна пътека до входната врата. Нямаше звънец, само старомодно чукало с лъвска глава. Ерика го използва и на вратата почти моментално се появи стилна шейсетгодишна дама.
— Ерика Фалк! Толкова е хубаво най-накрая да се срещнем! Да, чела съм ВСИЧКИТЕ ти книги и смятам, че си безумно талантлива. Страхотно е, че имаш такъв успех в чужбина.
Тя поведе Ерика навътре, без да чака отговор.
41
Островът е свързан със сушата с мост, така че е възможно да бъде достигнат с автомобил. — Б. пр.