Ерика отново замижа, за да фокусира буквите. От долния етаж се чуваше как децата играят на криеница с баба си. Играта винаги се усложняваше от творческото отношение на близнаците към броенето: „Едно, две, десет, ИДВАМ!“.
Изведнъж една статия в „Бохусленинген“ улови вниманието на Ерика. Тя се изправи и свали разпечатката от таблото. Беше я чела многократно, но сега взе химикалка и огради един ред. Статията беше от дните, след като момичетата се бяха отрекли от признанията си, а журналистът бе успял да накара Мари да отговори на един от въпросите му.
„Някой ни следеше в гората“, гласеше цитатът.
Твърдението беше отхвърлено като лъжа, като детински опит да стоварят вината върху някого другиго. Но ако наистина някой бе последвал момичетата в гората? Какво означаваше това за убийството на Неа? Ерика взе жълто залепящо се листче от бюрото си и написа: „Някой в гората?“. После върна статията на мястото й, залепи бележката върху нея и остана загледана в таблото. Как да продължи? Как можеше да разбере дали наистина някой е следил момичетата? И ако да, кой би могъл да е това?
Мобилният й телефон изпиука откъм бюрото и тя се обърна. На дисплея бе изписан непознат номер, без име. Но по съдържанието на съобщението Ерика се досети от кого е.
„Разбрах, че си говорила с майка ми. Да се видим?“
Ерика се усмихна и остави телефона, като преди това изпрати кратко потвърждение. Може би все пак щеше да получи някои отговори.
Патрик довърши доклада за разговора с Хелен и Джеймс и натисна „Принтирай“. Когато пристигна у тях, и двамата си бяха вкъщи и с готовност отговориха на въпросите му. Джеймс потвърди думите на Хелен, че никой от семейството не е чул доброволческите отряди в нощта между понеделник и вторник, а освен това разказа къде е бил самият той. Бе пътувал по работа. Пристигнал в хотела си в Гьотеборг още в неделя вечерта, а на следващия ден имал делови срещи чак до четири следобед, когато се качил в колата и потеглил обратно. Хелен каза, че в неделя вечерта си е легнала към десет, като взела приспивателно и спала цяла нощ, чак до девет сутринта, когато излязла да тича, както обикновено.
Патрик се чудеше дали някой може да потвърди тази информация.
Остро телефонно позвъняване го изтръгна от размислите му и той вдигна разсеяно, опитвайки се да попречи на съдържанието на поставката за химикалки, която събори, без да иска, да се разпилее по бюрото. Когато чу кой се обажда, той седна на стола, взе химикалка и се пресегна към тефтера си.
— Успял си да ни вредиш по-напред — каза той облекчено и получи измърморено потвърждение в отговор.
— Да, не беше лесно. You owe me one[42]. Но все пак… случаи с деца… — Педерсен въздъхна и Патрик разбра, че съдебният медик е също толкова афектиран от смъртта на Неа, колкото самият той. — Ще карам по същество. Все още не съм готов с окончателния доклад, но установих, че момичето е умряло вследствие на черепно-мозъчна травма.
— Окей — каза Патрик и си записа.
Знаеше, че Педерсен скоро ще му изпрати подробен доклад, но воденето на бележки му помагаше да подреди ключовата информация в съзнанието си.
— Знае ли се какво е причинило нараняванията?
— Не, но открих замърсяване в раната. С изключение на това всички следи бяха отмити.
— Замърсяване?
Патрик спря да пише и сбърчи чело.
— Да, пратих проба на НЛК[43], с малко късмет ще получим отговор до няколко дни.
— А предметът, с който е нанесена травмата? Значи по него е имало мръсотия?
— Да… — каза Педерсен провлечено.
Патрик знаеше, че той прави така, когато не е съвсем уверен и не иска да каже твърде много или твърде малко. Подвеждащата информация можеше да е фатална за изхода на едно разследване и Педерсен го знаеше.
— Не съм сигурен — каза той и отново замълча. — Но съдейки по раните, предметът е бил много тежък. Или…
— Или какво? — попита Патрик.
Театралните паузи на Педерсен накараха пулсът му да се ускори.
— Ами, или пък става дума за нараняване при падане.
— При падане?
Патрик си представи горската поляна и езерото. Там нямаше откъде да се падне, освен ако момичето не се беше качило на дърво, разбира се. Но тогава кой беше скрил тялото под ствола?
— Мисля, че момичето може да е било преместено — каза Педерсен. — По тялото има следи, които сочат, че дълго време е лежала по гръб, но когато я намерихме, беше просната по корем. Била е преместена и сложена в тази позиция, но преди това е лежала по гръб няколко часа. Трудно ми е да кажа колко точно.