Тя се промуши покрай Алис и влезе в малката им стая, като затръшна вратата.
Алис се обърна и плесна с ръце.
— Вие, мъжете! — възкликна тя, с глас, който се извиси над шума. — Вън! Всички до един! Не можем да сложим лейди Катрин да си легне, докато всички сте тук. Илайза! Оправи ѝ леглото. Ей, момиче! — подвикна тя на минаваща прислужница. — Сложи тези грейки в леглото ѝ. А ти — обърна се към друга — погрижи се да разпалят силно огньовете в стаята ѝ и тук.
Стаята се опразни веднага.
— Изчезвайте! — ядосано нареди Алис на прислужничките и на дамите на Катрин, които още се тълпяха в стаята. Тя хвана другата ръка на Катрин, двамата с Хюго въведоха треперещата жена в стаята ѝ и я сложиха да седне в един стол край огъня.
— Донеси кърпи и чаршафи — нареди Алис на Хюго, без да го поглежда. Тя смъкна подгизналата кожена наметка на Катрин и я пусна на пода. После смъкна шапчицата ѝ, развърза връзките на роклята ѝ, и я разсъблече с твърди и груби ръце, докато жената остана гола.
Хюго ѝ подаде кърпите и двамата заразтриваха силно цялото тяло на Катрин, докато бялата ѝ кожа засия в розово и настръхването премина. После Алис я уви плътно в топлите чаршафи, а Хюго я вдигна и я сложи в леглото. Алис натрупа завивки върху нея и извади грейките, за да ги напълни отново с топли въглени, докато Хюго ѝ даваше да пие гореща медовина. Зъбите на Катрин тракаха жалостиво по чашата. Алис, до огнището, където гребеше въглени с лопатката, присви рамене.
— Студено ми е — каза Катрин.
Хюго стрелна Алис с отчаян поглед. В стаята беше горещо като във фурна. Лицето на Алис бе пламнало и поруменяло, челото ѝ — влажно от пот. Калта по ботушите на Хюго беше изсъхнала, превръщайки се в прах, от мокрите му дрехи се вдигаше пара.
— Пийнете още малко медовина — каза Алис, без да се обръща. Шумно затвори нажежения капак на грейката, после я уви в кърпа и я пъхна в леглото под краката на Катрин.
— Толкова ми е студено, Алис — каза Катрин. Гласът ѝ беше висок и тънък, като на дете. — Толкова ми е студено, Алис. Не можеш ли да ми дадеш нещо, което да ме стопли?
Алис се обърна към раклата и извади една от големите кожени пелерини на Катрин заедно с качулката.
— Поизправете се — каза тя. — Ще ви загърнем с това като с шал, качулката можете да сложите върху мократа си коса. Скоро ще се стоплите.
Заедно я повдигнаха в леглото. Алис извърна очи, когато робата ѝ се разтвори и разкри издутия ѝ корем. Прилича на буре с медовина — помисли си раздразнено Алис, — цялата в противни извивки. До закръглената гола жена самата Алис се чувстваше като сянка, като привидение, дошло от мрака. Тя подпъхна дебелите кожи около Катрин, а после отново дръпна нагоре завивките и попита:
— По-топло ли ви е?
Катрин кимна и се опита да се усмихне, но лицето ѝ все още беше бледо. Хюго хвана студените ѝ ръце в своите. Огледа ги: ноктите бяха посинели.
— Трябва ли да ѝ пуснат кръв? — попита той Алис. — Трябва ли да повикаме лекар да ѝ пусне кръв?
Алис поклати глава и каза:
— Тя има нужда от всичката си кръв, защото е холеричен тип4. Ще се стопли.
— А бебето? — попита той. Поизвърна се от леглото, за да може Алис да го чува, а Катрин — не. — Бебето е най-важно. Всичко наред ли е с бебето?
Алис кимна. Усещаше в устата си много кисел вкус. Не искаше да приближава лицето си твърде много към Хюго: мислеше си, че дъхът ѝ ще мирише лошо.
— Съмнявам се, че това ще навреди на бебето — каза тя. — След няколко дни ще се смеете на случката. И двамата.
Хюго кимна, но лицето му бе потъмняло от тревога.
— Дай Боже да е така — каза той.
Алис се извърна.
— Трябва да отида при баща ти — каза тя. — Той ме изпрати да науча новини за лейди Катрин. Да пратя ли някоя от другите жени да седи при нея?
Хюго поклати глава.
— Аз ще отида при него — каза той. — И ще се върна веднага. Ти остани тук и я наглеждай. Имам ти доверие, искам ти да се грижиш за нея, Алис. Знаеш колко много означава това дете за мен. Той ще бъде моето бъдеще — и моята свобода. Той ще ми донесе състояние тази есен, ако се роди благополучно и успеем да го положим в ръцете на дядо му.
Алис кимна.
— Знам каза тя.
Хюго се обърна отново към леглото, където лежеше Катрин, обвила ръце около тялото си, треперейки в изгарящата топлина на спалнята.
— Ще кажа на баща ми, че си в безопасност и си добре — каза той. — Ще оставя Алис да се грижи за теб, и ще се върна след няколко мига.
Катрин кимна и се отпусна назад, стиснала челюст, за да възпре тракането на зъбите си. На фона на тъмните животински кожи собствената ѝ кожа беше бяла като плътен велен. Вратата се затвори тихо зад Хюго, когато той излезе.
4
По онова време лечението често се основава на Хипократовата теория за четирите телесни течности, чието съотношение у човека определяло неговия темперамент — съответно лимфа — флегматик, жлъчка — холерик, кръв — сангвиник, и черна жлъчка — меланхолик. — Б.р.