— Какво е станало с главата ти? — попита то. После изражението му внезапно стана лукаво. — Обръсната ли е била, моя хубава девойко? Нима си избягала монахиня, побягнала от някое охолно абатство, където стариците богатеят и говорят изменнически приказки?
— Не — каза Алис бързо. От вътрешния двор под прозореца един петел изкукурига кратко, а после отново заспа. — Боледувах от треска в Пенрит и ми обръснаха главата — каза тя. — Не съм монахиня, и не разбирам за какви изменнически приказки говорите. Аз съм просто едно обикновено момиче.
Джуджето кимна с недоверчива усмивка, после скочи на мястото си до таблата на леглото и отново започна да милва възглавницата.
Алис се приближи.
— In nomine Patris, ei Filii, et Spiritus Sancti3 — промърмори тя под нос. Камъкът върху панделката се залюля от само себе си в ленива дъга, в посока на часовниковата стрелка. — Това е богоугодно дело — каза Алис. Камъкът се залюля малко по-широко, малко по-бързо. Алис задиша малко по-спокойно. Никога не бе използвала махало в абатството, монахините гледаха на него с лошо око, като на свръхестествена сила. Камъкът беше на Морах. Благославяйки го, Алис се надяваше да остане в рамките на неясната граница, която отделяше богоугодните дела от тези на дявола. Но докато старият лорд я гледаше сърдито, а джуджето се усмихваше с лека, злобна усмивка, тя се чувстваше също толкова застрашена да бъде изгорена като еретичка, колкото и да бъде обвинена, че е вещица и удушена.
Тя положи върху челото на стария лорд ръката си, която потрепери съвсем леко.
— Болестта му е тук — каза тя, както беше виждала да прави Морах.
Джуджето изсъска, когато кристалът спря да се люлее кръгообразно и вместо това започна да се движи напред-назад.
— Какво значи това? — попита.
— Означава, че болестта не е в главата му — отвърна Алис тихо.
— Не видях пръстите ти да движат кристала?
— Стига си дрънкал — гневно се сопна старият лорд на джуджето. — Остави момичето да си свърши работата.
Алис отметна скъпите завивки, покриващи стария човек. Веднага видя как той потръпна от въздушния полъх, въпреки че в стаята беше топло. Тя предпазливо положи опакото на ръката си върху съсухрената му буза. Той гореше.
Започна предпазливо да движи ръка по плоския му корем. Прошепна: „Болестта му е тук“, и изведнъж почувства промяна в движението на камъка. Той започна да описва ясни кръгове, отново и отново, и Алис кимна на лорда с подновена увереност.
— Стомахът ви е възпален — каза тя. — Ядете ли, или постите?
— Ям — каза старият човек. — Насилват ме да се храня, а после ме налагат с вендузи, и всичко хубаво от храната отива на вятъра.
Алис кимна.
— Ще ядете каквото пожелаете — каза тя. — Дребни неща, които ви изкушават. Но трябва да пиете изворна вода. Колкото можете. По четвърт литър на всеки половин час днес и утре. И водата трябва да е изворна, не от кладенеца във вътрешния двор. Нито от кладенеца в града. Пращайте някой да ви носи изворна вода от пустите земи.
Старият човек кимна.
— Когато ви е студено, поръчайте да ви донесат още завивки — каза Алис. — А когато ви е горещо, ги свалете от себе си. Трябва да се нагласите, както ви е удобно, и треската ще мине.
Тя се извърна от леглото към шала си, разстлан пред огъня. Поколеба се за миг при вида на фунийките с изгорен копър, а после сви рамене. Не мислеше, че ще помогнат с нещо, но нямаше и да навредят.
— Вземайте по едно от тези прахчета всяка вечер, преди да заспите — каза тя. — Повръщате ли много?
Той кимна.
— Когато усетите, че ще повърнете, трябва да наредите да отворят прозореца. — Дребосъкът до горната табла на леглото ахна приглушено. — И прочетете написаното на глас.
— Нощният въздух е опасен — заяви твърдо джуджето. — А какво е написано там? Заклинане ли?
— От чистия въздух ще престане да му прилошава — каза Алис спокойно, сякаш беше сигурна в действията си. — И не е заклинание, а молитва.
Мъжът в леглото се изкиска немощно.
— Ти си истински философ, момиче! — възкликна той. — Не заклинание, а молитва! В днешни дни може да увиснеш на въжето както за едното, така и за другото.
— Това е молитвата „Отче наш“ — каза Алис бързо: шегата беше твърде опасна в тази тъмна стая, където дебнеха за магьосничество и въпреки това искаха чудо, за да излекуват един старец.
— А за треската ви ще ви счукам малко прах, който да вземате с питието си — каза тя. Посегна към малките сушени плодове на беладоната, които Морах беше сложила във вързопа. Взе само един и го счука в хаванчето.
3
In nominee Patris, et Filii, et Spiritus Sancti (пат.) — В името на Отца, и Сина, и Светия Дух. — Б.пр.