Баба поклати глава.
— Не ми се чини, че Маграт… — започна тя.
— Не ми казвай, че т’ва струва два пенса. — Старата Майка Дисмас се обади от който и да бе времеви отсек на настоящото й обитание.
Никой никога не знаеше със сигурност кой е той.
За надарените с второ зрение това беше професионален риск. Човешкото съзнание всъщност не е предвидено да се подмята напред-назад из големите времеви коридори и може да се отклони, както в случая, от пристана си, лутайки се безредно в миналото и бъдещето и чат-пат в настоящето. Старата майка Дисмас беше временно разфокусирана. Това значи, че ако й говориш през август, вероятно ще те чуе към март. Най-добре бе да й се каже нещо сега с надеждата да го схване при следващото си отбиване в настоящето.
Баба помаха с ръка пред невиждащите очи на Старата майка Дисмас.
— Пак се отнесе.
— Е, ако Маграт не може да го поеме, налице е Мили Хопгуд, от района отвъд Резена — предложи Дъртата Бревис. — Тя е трудолюбиво момиче. Само ви напомням, че има по-лошо кривогледство и от Маграт.
— Какво от това? На вещиците им отива кривогледство — възрази Баба Вихронрав.
— Но трябва да знаят как да го използват — противопостави се Леля Ог. — Старата Джерти Симънс беше кривогледа и винаги прилагаше Лошото влияние на върха на собствения си нос. Не можем да допуснем хората да си мислят, че ако някой разстрои вещица, тя започва да проклетисва и да фъфли и най-накрая й окапва носът.
Отново всички се вторачиха в огъня.
— Предполагам, че Дезидерата не би си избрала последователка — обади се Дъртата Бревис.
— Не може да тръгне да я търси — каза Баба Вихронрав. — Така не се постъпва тук.
— Да, но Дезидерата не прекара много време тук. Заради работата си. Все заминаваше за чужбина.
— Хич ме няма с чужбините — рече Баба Вихронрав.
— Ходила си в Анкх-Морпорк — меко каза Леля. — Това е чужбина.
— Не, не е. Просто е доста далеч. То не е същото като чужбина. Чужбина е, където ти бръщолевят на дивашки жаргон и ядат отвратителна храна, и се кланят, моля ти се, на предмети — обясни Баба Вихронрав като добронамерен дипломат. — Чужбина може да се окаже и твърде наблизо, ако не внимаваш. — Ха — добави тя смразяващо. — Да, тя можеше да си донесе почти всичко от чужбина.
— Веднъж ми донесе хубава чиния, в синьо и бяло — вмъкна Леля Ог.
— Именно — потвърди Дъртата Бревис. — Някой трябва да отиде и да се погрижи за къщата й. Тя имаше доста хубавки неща. Ужасно е, като си помислиш, че някой крадец може да се вмъкне там и да претършува всичко.
— Не мога да си представя, че някой крадец ще нахлуе в дома на вещиц… — започна Баба и спря внезапно. — Да — продължи хрисимо. — Добра идея. Веднага ще се погрижа.
— Не, аз ще се погрижа — възпротиви се Леля Ог, която също бе имала време да обмисли нещата. — На път ми е. Няма проблем.
— Не, ти ще бързаш да се прибереш — възрази Баба. — Не се притеснявай. Няма да ме затрудни.
— О, за мен не представлява трудност.
— Ти не желаеш да се преуморяваш на твоята възраст.
Те се втренчиха една в друга.
— Наистина не виждам има ли значение — обади се Дъртата Бревис. — Що не отидете заедно, вместо да се дърлите.
— Малко съм заета утре — рече Баба. — Какво ще кажеш за следобед?
— Добре — съгласи се Леля Ог. — Ще се срещнем при дома й. Веднага след обяд.
— Някога имахме, но оная джаджа, дето ти развинти, падна и се загуби — проговори Старата майка Дисмас.
Хъркър Бракониера метна последната лопата пръст в дупката. Почувства се длъжен да каже някоя и друга дума.
— Е, ми май е т’ва.
Тя определено беше една от по-добрите вещици, си помисли той в предутринната светлина по обратния път към селцето. Някои от другите — разбира се, те са прекрасни, побърза да вметне в мислите си, толкова изискана сбирщина от жени, колкото все се надяваш да избегнеш — бяха в известна степен съкрушителни. Госпожа Куха беше от типа слушатели.
На кухненската маса имаше продълговат пакет, малка купчина монети и пощенски плик.
Той отвори плика, въпреки че не бе адресиран до него.
Вътре имаше по-малък плик и бележка.
Тя гласеше:
Виждам те, Албърт Хъркър. Занеси пакета и плика и ако посмейш да надникнеш вътре, нещо ожасну ще ти се случи. Като професиунална Добра Прикъзна Кръстница аз имам забрана да проклетисвам, но Претсказанието би могло да включва ухапвъне от побеснел вълк и да ти позеленее крака и да гнояса и да окапе, ни мъ питай отде знам, тъй или инак не можеш, щото съм умряла.
Всичко най-хубаво,