Да, дори изпратили свой представител. Лорън Мейфеър, доста скована жена.
— Никога не бихте познали, че е американка — каза жената. — Но на нея не й пукаше за нашата работа тук. Снима това-онова за семейството и веднага замина за Лондон. Каза, че ще ходи в Рим. Обичала Италия. Не мисля, че много хора харесват влажните шотландски възвишения и слънчева Италия едновременно.
— Италия — прошепна той. — Слънчева Италия. — Очите му се изпълниха със сълзи и той бързо ги избърса със салфетката си. Жената така и не забеляза това, продължаваше да говори.
— А какво знаете за катедралата? — попита я той. За първи път в краткия си живот изглеждаше уморен. Изглеждаше почти немощен. Избърза още няколко пъти очите си и обясни, че има алергия.
— Ами работата е там, че бяхме сбъркали за нея. Това определено е огромна готическа структура, построена около 1228 година, по времето, когато е основан и Елгин6. В нея има и една по-ранна църква, която вероятно е имала витражи на прозорците. Манастирът е бил цистерциански, поне за известно време, после е станал францискански.
Той се взираше в нея.
— Явно е имало и нещо като училище, вероятно и библиотека. Само Бог знае какво ще намерим още. Вчера открихме още един вътрешен двор. Като си помислиш само, че хората са влачили камъни оттам с векове. В момента разкопаваме само руините на южния трансепт от тринайсети век и параклис, съдържащ погребална камера. Определено има връзка с някой светец, но не можем да разберем с кой. Изображението му е издълбано върху гробницата. Все още спорим дали да я отворим. Дали ще открием нещо там?
Той не каза нищо. Тишината изведнъж стана изнервяща. Роуан се страхуваше той да не се разплаче, да не направи нещо ненормално и да привлече вниманието към тях. Опита се обаче да си напомни, че ще е добре, ако стане така. Спеше й се, гърдите й бяха натежали от мляко. Жената не спираше да говори за замъка, за враждите между клановете по тези места, за безкрайните им битки и кланета.
— Какво е разрушило катедралата? — попита я Роуан. Притесняваше я тази липса на хронология. Искаше да подреди нещата в ума си.
Той я погледна гневно, сякаш тя нямаше право да говори.
— Не съм сигурна — отвърна жената, — но имам предположение. Имало е нещо като война между клановете.
— Не — каза тихо той. — Погледнете по-дълбоко. Били са протестантите, иконоборците.
Тя плесна ръце почти ликуващо.
— О, но какво ви кара да мислите така? — И се впусна в дълга тирада за протестантската реформация в Шотландия, за изгарянията на вещици, продължили век или повече, до самия край на Донелайт. Ужасно варварство.
Той седеше като зашеметен.
— Обзалагам се, че сте абсолютно прав. Бил е Джон Нокс7 и неговите реформатори! Донелайт си е останал мощен център на католицизма. Дори лукавият Хенри VIII не е успял да се справи с него.
Тя започна да се повтаря и заобяснява надълго и нашироко колко мрази политическите и религиозните сили, които унищожават произведения на изкуството и архитектурата.
— Представете си само всички онези великолепни витражи!
— Да, красиво стъкло.
Но той вече бе научил от нея каквото му трябваше.
Щом се мръкна, излязоха отново. Той мълчеше, не беше гладен, не искаше да прави секс и не я изпускаше от поглед. Вървеше пред нея по целия път през тревистата равнина, докато не стигнаха отново до катедралата. Повечето от разкопките на южния трансепт бяха покрити с голям дървен навес. Вратите бяха заключени. Той счупи стъклото на прозореца, отключи една врата и влезе вътре. Стояха насред руините на параклиса. Студентите бяха възстановили стената. Доста пръст бе изкопана от централната гробница, на чийто връх бе издълбана човешка фигура, която бе почти изличена и изглеждаше доста призрачна. Той се втренчи в нея, после вдигна очи към реставрираните прозорци. Изведнъж започна бясно да удря по дървените стени.
— Спри, ще дойдат — извика тя, но после замълча. Нека да дойдат. Нека го вкарат в затвора, в лудницата. Той видя лукавството в очите й, омразата, която в този миг тя не успя да скрие.
Когато се върнаха в странноприемницата, той започна да слуша собствените си записи, после се зарови в записките.
— Жулиен, Жулиен, Жулиен Мейфеър.
— Не го помниш, нали?
7
Джон Нокс (1513–1572) — шотландски религиозен реформатор, положил основите на презвитерианската църква. — Бел.прев.