Моли се, когато свърша тази история да премина към нещо по-велико. Дори наказанието със сигурност има своя форма, своя цел, някакъв смисъл. Не мога да си представя вечните пламъци, но мога да си представя вечния смисъл.
Веднага напуснахме Италия, както поиска демонът. Тръгнахме на север, като спряхме за два дни в Париж, преди да прекосим Ламанша и да поемем към Единбург.
Демонът изглеждаше спокоен. Когато се опитах да го заговоря, той казваше само: „Помня Сузан“ и нещо крайно безутешно в неговия типичен маниер.
В Единбург се случи нещо забележително. Мери Бет, и то в мое присъствие, помоли демона да излезе с нея, за да я пази. Тя, която бе излизала с мен дегизирана, сега щеше да броди сама, в компанията единствено на Лашър. С други думи, тя примами Лашър навън и излезе с подсвиркване. Беше се облякла като мъж — със сако от туид и бричове. Косата й беше прибрана под малка безформена шапка, а стъпалата й бяха големи като на момче.
Щом останах сам, аз отидох в университета на Единбург, за да потърся най-добрия професор по история и скоро се срещнах с него. С помощта на малко алкохол и пари ние скоро се усамотихме в кабинета му.
Той имаше очарователна къща в Стария град, който много от богаташите вече бяха напуснали. Професорът го предпочиташе, защото знаеше цялата му история. Стаите бяха изпълнени с книги, книги имаше дори по стените на тесните коридори и на стълбищните площадки.
Той беше благоразположено и дребно създание — с лъскава плешива глава, сребърни очила и доста живописни бели мустаци, каквито бяха модни тогава. Говореше със силен шотландски акцент и беше лудо влюбен във фолклора на своята страна. Стаите му бяха претъпкани с портрети на Робърт Бърнс и кралица Мери Шотландска, както и на Робърт I Брус и дори на Хубавия принц Чарли.
Намирах това за много занимателно, но бях твърде развълнуван, за да остана спокоен, когато той призна, както вече знаех от студентите му, че е експерт по древния фолклор на планинците.
— Донелайт — рекох аз. — Може и да го произнасям грешно.
— Не, правилно го казахте — отвърна той. — Но откъде чухте за него? Там сега ходят само студенти, които се интересуват от стари руини, както и рибари, и ловци. Долчинката е очарователна, много красива, разбира се, струва си пътуването, но само ако имате някаква конкретна цел. По онези места има ужасни легенди, ужасни като легендите за Лох Нес и Гламис Касъл9.
— Да, имам цел. Кажете ми всичко, което знаете за мястото — настоях аз. Страхувах се, че всеки миг мога да усетя присъствието на призрака. Чудех се дали Мери Бет не е отишла в някоя опасна кръчма, където не се допускат жени, само и само да държи Лашър нащрек.
— Е, всичко започнало от римляните — каза професорът. — По тези места са почитали езически богове, но името Донелайт обозначава древна родова крепост. Кланът Донелайт е ирландски и шотландски — наследници на мисионери, които дошли от Ирландия, за да разпространяват словото Господне по времето на свети Брендан. Разбира се, пиктите са били там още преди римляните. Слуховете твърдят, че те са построили замъка в Донелайт, защото това място било благословено от езическите духове. Сега, когато говорим за езичници, имаме предвид пиктите. Тази част от Шотландия тогава е била тяхна и кланът Донелайт вероятно произхожда и от тях. Нали знаете какво е ставало между езичници и католици.
— Католиците са надграждали езическите светилища, за да помирят и интегрират местните вярвания.
— Точно така — отвърна той. — Дори римските документи споменават ужасни неща за тази долчинка и за създанията, които я обитават. Говорят за зловеща раса, създания, подобни на деца, които можели да превземат целия свят, ако им се позволи да излязат от долината. Както и особено коварните същества, наречени „малките хора“. Разбира се, вие сте чували за тях. Не се смейте, предупреждавам ви. — И все пак той самият се усмихна при тези думи. — Но в днешно време не може да се открие оригинален документ за това. Както и да е, още преди Беда Достопочтени онези племена там се превърнали в клана Донелайт и Беда дори го споменава като култов център с християнска църква.
— Как е името й? — попитах.
— Не зная. Беда Достопочтени не го посочва, поне доколкото си спомням. Но сигурно има нещо общо с някакъв светец, който бил, както вероятно се досещате, покръстен езичник. Още един от легендарните всесилни крале, които внезапно коленичили пред олтара и позволили да бъдат покръстени, а после сторили хиляди чудеса. Все неща, които келтите и пиктите от онова време са изисквали от своя Бог, за да се преклонят пред волята му.
9
Замък в Шотландия, където е прекарала детството си кралицата майка Елизабет. За него се разказва легендата, че във всяко поколение от семейството се ражда чудовище, което живее в зазидана стая в замъка. — Бел.прев.